Папата: надеждата е дар и задача на всеки християнин

Светла Чалъкова - Ватикана

В предговора Светият отец припомня, че е посветил юбилейната 2025 година на темата за надеждата – най-важната и решаваща християнска добродетел, особено в нашето време на „Трета световна война на части“, която може да ни доведе „до мрачна тъга или зле скрит цинизъм“.

Надеждата е дар

Франциск предлага да намерим подкрепа в надеждата. „Надеждата е дар от Бог и задача на всеки християнин“, пише той. Папата подчертава, че надеждата не е просто проява на оптимизъм, от който се ръководим, когато се надяваме на успех на изпит или на хубаво време за пътуване извън града. „Надеждата е очакването на това, което вече ни е дадено: спасение във вечната и безкрайна любов на Бог“. Онази любов и онова спасение, които „са прътът, на който се държи светът, въпреки всички злини и беди, причинени от нашите грехове“, отбеляза папата.

Надеждата като задача

Надеждата също е задача, която християните трябва да изпълнят в полза на всичките си братя и сестри, отбелязва Франциск, позовавайки се на Мадлен Делбрел, френска писателка от 20-ти век, която пише, че християнската надежда е „този тесен хребет, тази граница“, на която ние трябва да избираме лоялността към Бог и неговата лоялност към нас всеки ден и всеки час. Да бъдем верни на този дар е нашият отговор на Божията любов и тази вярност не идва от нашите усилия, а е дело на Светия Дух в нашите сърца. Но внимание: ние не генерираме тази лоялност, - предупреди папата. Това е дар от Бога, който работи в нас, в нашите сърца. Затова трябва да бъдем отворени за действието на Бог в нашия живот, като активно призоваваме този дар.

Надежда с отворени очи

Да живееш в надежда изисква „мистицизъм с отворени очи“, „способност да разпознаваш признаци на надежда навсякъде, пробив на възможното в невъзможното, Божията благодат там, където, изглежда, грехът е подкопал всяко доверие“.

Франциск даде пример с двама родители, израелецът Рами и палестинецът Басам, които загубиха дъщерите си в кървавия конфликт в Светата земя. Въпреки болката и страданието те стават приятели, братя: възприемат прошката и помирението като конкретен, пророчески и истински жест. „Срещата с тях ми даде толкова много, толкова много надежда. Тяхното приятелство и братство ме научиха, че омразата не може да бъде последната дума“, каза Светият отец. Помирението на тези двама мъже е „предвестник на по-широко помирение“ и „непобедим знак на надежда“. А надеждата отваря нови хоризонти, - подчертава папата, като прикани читателите да направят една проста, но конкретна стъпка: вечер, преди лягане, размишлявайки върху събитията и срещите от деня, потърсете някакъв знак за надежда в този ден.

Папата насърчава вярващите да търсят признаци на надежда в малките неща: неочаквана усмивка, акт на безкористност в училище, добро дело на работното място, жест на помощ, дори малък: надеждата е „детска добродетел“ , пише Чарлз Пеги. „Трябва отново да станем като децата, с тяхната способност да се чудят, да опознават света и да го ценят. Нека се научим да разпознаваме надеждата. Тогава ще можем да се чудим колко добро има в света. И нашите сърца ще бъдат осветени от надежда. Тогава ще можем да станем фарове на бъдещето за хората около нас“, пише Светият отец.