Франциск: вярата е пътуване, което води към Бог

Светла Чалъкова - Ватикана

В предговора към книгата Светият отец подчертава, че вярата е пътуване, изпълнено с риск, усилия и надежда. Той си спомня как като свещеник и епископ в Буенос Айрес е обичал да се разхожда из града, посещавайки свещеници, монашески общности и приятели. Ходенето е полезно: разходката ни позволява да имаме контакт със света около нас, да усещаме неговите звуци и миризми, „просто казано, то ни доближава до живота на хората“, казва папата.

Според Франциск да вярваш означава да имаш вътрешно безпокойство, което тласка човек към „по-голямото“. Връзката ни с Бог, както и връзката ни с близки или приятели, никога не е завършена. По отношение на връзката с Бога е невъзможно да си кажеш: „Това е всичко, постигнах целта, това е достатъчно“, смята папата.

Вярата е поклонение

През 2025 г. вярващите по целия свят ще празнуват юбилея, който трябва да напомни, че „вярата е поклонение, а ние на тази земя сме поклонници“. Не туристи или скитници, които се скитат произволно, безцелно. Ние сме поклонници. Има три ключови елемента в живота на един поклонник: риск, усилие и цел, отбелязва Светият отец.

Риск. В миналото, преди хиляда години, поклонничеството е било много опасно. Поклонниците се впуснаха в пътуването, без да знаят дали ще се върнат у дома. Но вярата им беше по-силна от страха. „Поклонниците от минали години ни учат на това доверие в Бог, който ги призовава да отидат до гробовете на апостолите, до Светите земи или до светилището“, пише папата, призовавайки днешните вярващи да поемат рискове и да се доверят на Бог, на Неговата воля, тъй като децата се доверяват на грижите на добри родители.

Усилие. Поклонението е усилие. Много съвременни поклонници, минали по древните пътища, като Сантяго де Компостела и други, знаят какво означава да си уморен, непоносима жега, оскъдна храна, жажда. Но за тези трудности те са възнаградени с много дарове: красотата на природата, красотата на изкуството, гостоприемството на хората. Поклонниците разбират стойността на простите неща и намират истински мир в липсата на излишък, отбелязва папата.

Цел. Поклонничеството винаги има цел. Който искрено вярва в Бога, никога не губи смисъла на пътя си, защото той е получил в дар звездата, която показва пътя - любовта към Бог. Тази любов, получена от Бог, трябва да вдъхнови любов към хората.

Според Светия отец „Бог е нашата цел, но не можем да я достигнем, както достигаме до храм или базилика. Например, един поклонник може да стигне до катедралата в Шартр и да почувства радост, но той осъзнава, че пътуването все още не е завършено. Бог, като цел, постоянно ни призовава да продължим напред. Той винаги е по-величествен от всяка наша представа за Него. „С Бог ние никога не достигаме крайната цел на пътуването, ние винаги сме на път, винаги в търсене на Него. Но именно този път към Бог ни дава опияняващата увереност, че Той ни очаква, за да ни даде утеха и благодат“, пише папата.