Папата се моли за кардиналите и епископите, починали през годината
Светла Чалъкова – Ватикана
По време на проповедта папата се съсредоточи върху евангелския епизод за разговора на Исус с разпнатия разбойник. „Не ученик изрича тези думи, нито един от онези, които следваха Исус по пътищата на Галилея и споделиха с Него хляба по време на Тайната вечеря“, отбеляза папата, като подчерта, че човекът, който се обръща към Господ, е престъпник който Го среща едва в края на живота си. „Ние дори не знаем името му“, добави Светият отец.
Този престъпник, подчерта папата, представлява всички нас. „Можем да му дадем нашето име. Можем особено да направим молбата му наша: „Исусе, спомни си за мен. Пази ме жив в паметта си. Не ме забравяй“.
Франциск обясни дълбокото значение на думата „да помня“, което означава, което на италиански означава „да върна в сърцето“. Този човек, разпнат с Исус, превръща силната болка в молитва, молейки Исус да го приеме в сърцето си. Папата подчерта, че молбата е изпълнена с надежда, а не с гласа на победените. Това е всичко, което един престъпник, умиращ като ученик, желау в последния час: той търси гостоприемно сърце. И Господ изслушва молитвата на грешника докрай, както винаги.
„Пронизаното от болка сърце на Христос е отворено, за да спаси света – отворено сърце, а не затворено“, отбеляза папата. „Исус умира с нас, защото умря за нас. Той приема, умирайки, гласа на умиращия“.
Невинният Разпнат отговаря на призива на виновния Разпнат: „Истината ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в Рая“. Паметта на Исус е ефективна, подчерта папата, защото е богата на милост. Когато животът на човек свърши, Божията любов го освобождава от смъртта. Тогава осъденият получава спасение, непознатият става спътник, кратката среща на кръста ще продължи вечно в мир.
Светият отец насърчи вярващите да помислят как срещаме Исус и как му позволяваме да ни срещне. „Позволявам ли си да се срещна, или се затварям в егоизма си, в болката си, в самодостатъчността си? Чувствам ли се грешник, за да допусна срещата с Господа, или се смятам за праведен и казвам: — Нямам нужда от теб“.
Папата отбеляза, че има различни начини да помним хора и неща. „Човек може да помни оплакванията, да помни неплатените сметки, да помни приятелите и враговете“, каза той и ни призова да се замислим какви са хората в сърцата ни и как помним тези, които ни подминават по пътя на живота.
„Братя и сестри, скъпи братя, обръщайки се към сърцето на Бог, хората днес и хората от всички времена могат да се надяват на спасение, дори „в очите на безумните да изглежда, че са умрели“, продължи папата. „Паметта на Господ съхранява цялата история. Паметта е опазване Той е състрадателен съдия, изобилен в милостта“.
Размишлявайки върху молитвата за починалите йерарси, Франциск подчерта, че те са избрани членове на Божия народ, кръстени в смъртта на Христос, за да възкръснат с Него. „Те бяха пастири и модели за Божието стадо: нека сега седнат на Неговата трапеза, след като разчупиха Хляба на живота на земята“, каза папата.
„Те обичаха Църквата, всеки по свой начин, но всички обичаха Църквата“, подчерта още Франциск и призова за молитва, за да могат вечно да се радват в общението на светците. „Очакваме с твърда надежда, че ще се радваме с тях в рая“, добави папата.
В края на проповедта Францски прикани вярващите да повторят заедно с него три пъти молитвата: „Исусе, спомни си за нас!“, подчертавайки единството на църковната молитва за мъртвите с молитвата на разпнатия разбойник, отворила му вратите на рая.
