Папата: Корсика, модел на „здравословен лаицизъм“
Маня Кавалджиева – Ватикана
Папата произнесе слово на конференцията за народната набожност в Средиземноморието, главна причина за неговото посещение, като говори по темите за вярата, народното милосърдие и преди всичко за „здравословния лаицизъм“.
„Laïcité“ (лаицизмът), сред конституционните принципи на Франция, който, каза папа Бергольо, заимствайки думите на Бенедикт XVI в Ecclesia in Medio Oriente, „гарантира политиката да действа, без да използва с определена цел религията, а религията да живее свободно, като не се натоварва с политика, продиктувана от интереси, и понякога не в съответствие или дори в противоречие с религиозните вярвания". Следователно лаицизъм, разбиран като „единство-различие“ и затова „крайно необходим“.
Вие работите по тази тема от дълго време и сте добродетелен пример в Европа. Продължавайте напред!
Близо 400 учени, епископи, академици и представители на различни региони от Средиземноморието слушаха словото на папата, произнесено в аудиториума на Двореца на конгресите в Аячо.
Люлка на цивилизации
Папа Франциск започна словото си с кратък исторически преглед на Средиземноморието и цивилизациите, които са се развивали там.
В някои моменти от историята, християнската вяра е определяла живота на народите и техните собствени политически институции, докато днес, особено в европейските страни, въпросът за Бог сякаш избледнява и ние се оказваме все по-безразлични към Неговото присъствие и Неговото Слово.
Отваряне между вярващи и невярващи
Ние обаче трябва „да бъдем предпазливи при анализирането на този сценарий, за да не се поддаваме на прибързани размишления и идеологически преценки, които понякога, дори и днес, противопоставят християнската и светската култура“, каза папата: „Това е грешка!".
Обратно, посочи Франциск, днес е важно да се признае „едно взаимно отваряне“ между вярващите, от една страна, които гледат с по-голямо спокойствие на „възможността да живеят своята вяра, без да я налагат“, и, от друга, невярващи или тези, които са се отдалечили от религиозната практика, които „не са чужди на търсенето на истината, справедливостта и солидарността“, и които често таят в сърцето си „въпрос за смисъла“, който ги кара да „търсят основните ценности за общото благо".
Да работим заедно, за всички
В този смисъл лаицизмът не е „статично и фиксирано понятие“, а по-скоро „еволюционно и динамично“, способно да насърчава „постоянно сътрудничество между гражданските и църковните власти, за доброто на цялата общност“.
Здравословният лаицизъм означава освобождаване на религията от тежестта на политиката и обогатяване на последната с приноса на религията, поддържайки между тях необходимата дистанция, ясното разграничаван и нужното сътрудничество между двете.
Красотата на народната набожност
В тази рамка можем да разберем „красотата и значението на народната набожност“, според името, припомни папата, дадено от Павел VI в Evangelii Nuntiandi – дълбоко вкоренена в Корсика и изразявана със символи, обичаи, обреди, традиции, процесии, благотворителни дейности на братствата, броеници и форми на преданост, които подхранват „конструктивно гражданство на християните“.
Народната набожност, изразяваща вярата с тези прости жестове и символични езици, вкоренени в културата на хората, разкрива присъствието на Бог в живата плът на историята, укрепва връзката с Църквата и често се превръща във възможност за среща, културен обмен и повод за празнуване...
Да сме бдителни
Въпреки това народната набожност остава реалност, над която трябва да се бди, тъй като, предупрди Франциск, има риск тя „да бъде използвана, манипулирана от групировки, искащи да укрепят собствената си идентичност по полемичен начин, подхранвайки противоречия и изключващи поведения“.
Близостта към хората
Затова папата призова за ангажираност „към всички“, за да има „човешко израстване, социален прогрес и грижа за творението, в знак на милосърдието“. От тази почва може да се развие „постоянният диалог" между религиозния и светския свят.
Оттук и едно насърчение към младите хора „да се включат още по-активно в обществено-културния и политическия живот, с подтика на най-здравословните идеали и стремление към общото благо“.
Докато на пастори, вярващи, политици и всеки, който има обществена отговорност, папата препоръча „те винаги да остават близо до хората, да се вслушват в техните нужди, да разбират страданията им, да тълкуват техните надежди, защото всеки авторитет се гради само с близост“.
