Папата: Юбилеят, послание на надежда за човечеството, изпитано от войни

Маня Кавалджиева – Ватикана

След редовната публична консистория в събота, след литургията с кардиналите и молитвата Ангел Господен днес, натовареният уикенд на папа Франциск завърши с традиционния акт на почитане на Непорочната Дева Мария на днешния 8 декември, празника на Непорочното зачатие. Както и миналата година, Светият Отец първо се спря в базиликата „Санта Мария Маджоре“, където се помоли пред богородичната икона  Salus Populi Romani. След това се отправи към площад Испания, в центъра на Рим, където го очакваше голяма тълпа от хора, до колоната със статуята на Дева Мария.

Там папа Франциск беше посрещнат от кмета на Рим, Роберто Гуалтиери и от новия кардинал Балдасаре Реина, викарий за епархията на Рим. Венецът от цветя, донесен от папата, беше поставен в основата на статуята на Девата, докато хорът пееше литаниите за Богородица. „Цветята, които поднасяме“, каза папата в своята молитва, „искат да изразят нашата любов и нашата благодарност“.

В молитвата, която произнесе, папата спомена и предстоящия Юбилей, послание на надежда за човечеството, изпитано от кризи и войни.

Следва пълния текст на молитвата на папа Франциск към Непорочната Дева Мария:

„Непорочна Дево,

Майко, Непорочна Майко,

днес е твоят празник и ние се събираме около теб.

Цветята, които ти поднасяме, искат да изразят

нашата любов и благодарност;

но ти виждаш и желаеш преди всичко онези скрити цветя,

които са молитвите, въздишките, дори сълзите,

особено сълзите на малките и на бедните.

Гледай тях, Майко, гледай тях.

Майко наша, Рим се готви за нов Юбилей,

който ще бъде послание на надежда за човечеството,

изпитано от кризите и войните.

Затова в града навсякъде има строителни обекти:

това – ти знаеш – причинява доста неудобства,

но, въпреки това, е знак, че Рим е жив,

че Рим се обновява, че Рим се опитва да се адаптира към нуждите,

за да бъде по-гостоприемен и по-функционален.

Но твоя майчински поглед вижда отвъд това.

И сякаш чувам гласа ти,

който мъдро ни казва: „Деца мои,

добри са тези работи, но бъдете внимателни:

не забравяйте строителните обекти на душата!

Истинският Юбилей е отвътре:

отвътре, вътре във вашите сърца – казваш ти,

в семейните и социалните отношения.

И отвътре трябва да работим, за да подготвим

пътя към Господ, Който идва“.

И това е добра възможност за хубава изповед и за да поискаме прошка за всички грехове. Бог прощава всичко, Бог прощава винаги, винаги.

Непорочна Майко, благодарим ти!

Тази твоя препоръка е добра за нас,

толкова много се нуждаем от нея, защото, без да искаме,

рискуваме да бъдем изцяло обхванати

от организацията, от нещата за вършене,

и тогава благодатта на Светата година,

която е време за духовно прераждане,

която е време за прошка и социално освобождение,

тази юбилейна благодат може да не се получи добре, да е някак сподавена.

Но тук кметът подготвя всичко, за да може това честване, тази Света година, да преминат добре. Да се ​​помолим за кмета, който има много работа.

Несъмнено ти присъства в синагогата в Назарет

него ден, когато Исус за първи път

проповядва на народа в своята страна.

Той прочете от свитъка на пророк Исая следното:

„Дух Господен е върху Мене;

Затова Ме помаза да благовестя на бедните,

да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване,

да пусна на свобода измъчените,

да проповядвам благоприятната Господня година” (Лука 4,18-19).

След това седна и каза: „Днес се изпълни

това писание, което чухте” (ст. 21).

И Ти, Майко, Ти беше там, сред хората, удивените хора.

Ти се гордееше с Него, с твоя Син,

и в същото време предусещаше драмата

на затварянето и завистта, която поражда насилие.

Ти премина през тази драма

и винаги преминаваш през нея, с непорочното си сърце,

изпълнено с любовта на Исусовото Сърце.

Майко, освободи ни от завистта, че всички сме братя, че се обичаме. Без завист. Завистта, този опасен, грозен порок, който съсипва отвътре.

И днес, Майко, ни повтаряш: „Слушайте Исус, слушайте Него!

Слушайте Го и „каквото ви каже, сторете.” (Йн. 2,5).

Благодарим ти, Майко, благодарим ти, Света Богородице! Благодарим ти, защото

отново, в това време, бедно на надежда,

ни даряваш Исус, нашата Надежда!

Благодарим ти, Майко“.