Папата: във всяко време Христос е източникът на нашата радост

Маня Кавалджиева – Ватикана

Надеждата за мир е Исус, каза папата в проповедта  си, надежда, която не разочарова, защото Господ винаги обитава сред нас и от тази сигурност намираме онази неизчерпаема сила да търсим справедливостта и мира.

В сърцето на Франциск има болка за онези, които преживяват войната и която болка не се изтрива дори от лицата на децата.

Братя и сестри, за съжаление знаем добре, че сред нациите не липсват големи причини за болка: бедност, войни, корупция, насилия. Ще ви кажа едно нещо: понякога на аудиенциите идват украински деца, доведени тук заради войната. Знаеш ли какво? Тези деца не се усмихват! Те са забравили усмивката. Моля ви, нека помислим за тези деца в земите на войни, болката... Толкова много деца.

Малко преди да припомни страданието на малките украинци, Франциск изрази изненадата и радостта си, че вижда толкова много деца в Корсика, оттук и призивът да се създават деца, защото „те ще бъдат вашата радост, вашата утеха в бъдеще“.

И поздравления! Никога не съм виждала толкова много деца, колкото тук! Ама това е Божия благодат. И видях само две кученца. Никога не съм виждал толкова много деца. Само в Източен Тимор имаше толкова много, но не толкова много в другите градове. Това е вашата радост и вашата слава.

След това в проповедта си, Светият Отец се спря на въпроса, който хората са задавали на Йоан Кръстител: „Учителю, какво да правим? (Лк. 3,10). Този въпрос, според Франциск, разкрива дълбокото желание за обновяване на живота и промяната му към по-добро, в очакване на Месията.

Папата подчерта, че тези, които са смятали, че са далеч от Бога – митари и войници – са изразили желание за обръщане, а не фарисеите и книжниците. Йоан Кръстител им отговаря с призив да практикуват справедливост, да бъдат честни и правдиви. „Отдалечените се приближават, когато Христос е близо до нас“, отбеляза папата.

Светият Отец посочи два начина на очакване на Месията. Първият е подозрително очакване, пълно с недоверие и безпокойство. Този подход е характерен за онези, които са твърде съсредоточени върху себе си и губят радостта на душата. Папата обърна внимание на разпространението на тази духовна болест, особено там, където цари консуматорството.

Вторият начин е радостното очакване. Франциск подчерта значението на подханването на вярата и оцени ролята на народното милосърдие. Той специално отбеляза значението на молитвата с броеницата, която помага да се запази сърцето съсредоточено върху Исус Христос, със съзерцателния поглед на Мария.

Папата специално спомена религиозните братства, като ги насърчи да служат безкористно на своите ближни, както духовно, така и материално. Тези асоциации на вярващите, така богати на история, участват активно в литургията и молитвата на Църквата, като ги украсяват с песните и предаността на хората. Препоръчвам на членовете на братствата да бъдат винаги близо, с готовност, особено за най-уязвимите, като направят дейна вярата си в милосърдието.

В заключение на проповедта си, Светият Отец отбеляза, че въпреки сериозните проблеми на нашето време – бедност, войни, корупция и насилие – Църквата продължава да възвестява надежда. Тази надежда не разочарова, защото се основава на присъствието на Господ сред неговия народ.

 Франциск призова събралите се на площад „Аустерлиц“ в Аячо да запазят радостта в сърцата си, за да станат свидетели на надеждата, която не разочарова.

Във всяко време и във всяко страдание, Христос е източникът на нашата радост. За да я носим навсякъде, нека я пазим винаги в сърцето си. Тогава ще бъдем свидетели на надеждата, която не разочарова.