Добре дошъл у дома!

Андреа Торниели

Изминаха 38 дни от онзи 14 февруари, когато папа Франциск напусна Ватикана, за да постъпи в болницата „Джемели“. Трудни седмици за 88-годишен пациент, с двустранна пневмония: медицинските бюлетини не премълчаха сериозността на положението, кризите, през които папата премина, сложността на клиничната картина.

Но изминалите дни бяха преди всичко придружени от река от молитви за неговото здраве: лични молитви, молитви в общността, броеници, евхаристийни чествания. За папа Франциск се молеха не само католици, не само християни. За папата се молеха жени и мъже, принадлежащи и на други религии. Дори и много хора, които не са вярващи, му изпратиха добри мисли и добри пожелания. Днешният кратък поздрав беше пожелан и замислен за всичките хора в молитва.

С епископа на Рим изживяхме тези дълги дни на страдание, чакахме, молихме се, трогнахме се, когато на 6 март Франциск пожела немощният му глас да стигне до всички, за да благодари на вярващите, които се молеха на площад Свети Петър и тези, свързани от цял ​​свят, които се присъединиха. Бяхме успокоени вечерта на 16 март, неделя, когато за първи път го видяхме отново, макар и в гръб, докато се молеше, след като бе отслужил литургията в параклиса на десетия етаж на болницата „Джемели“.

След много страхове, но и много упование и предаване на промисъла на Този, който ни дава живот във всеки момент и който може да ни извика при себе си във всеки момент, днес отново го видяхме. Отново получихме благословията му в деня на неговото завръщане във Ватикана. От болничната стая, през тези седмици, Франциск ни напомни, че животът си струва да се живее във всеки един момент и че във всеки един момент може да ни бъде поискан.

Той ни припомни, че страданието и слабостта могат да станат възможност за евангелско свидетелство, за възвестяване на Бог, който става Човек и страда с нас, приемайки да бъде разпънат на кръста.

Благодарим му затова, че ни каза, че от болничната стая войната му се струва още по-абсурдна; затова, че ни каза, че трябва да обезоръжим земята и следователно да не я въоръжаваме отново, препълвайки арсеналите с нови инструменти на смъртта; затова, че се молеше и даваше своите страдания за мира, така застрашен днес.

Добре дошъл у дома, Свети Отче!

man / VatNews