Папата: срещата с Христос дава надежда за промяна

Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева –  Ватикана 

Като продължава поредицата от размишления за Исус Христос – нашата надежда, папа Франциск започва нов раздел, посветен на евангелските срещи, „за да ни помогне да разберем как Исус дава надежда“. Първата от тези срещи е разговорът на Христос с фарисея Никодим (Йн. 3, 1-3).

Според евангелиста Йоан, Никодим идва при Исус в необичайно време – през нощта и това не е просто указание за часовото време, а символично отражение на вътрешното му състояние. Никодим, фарисей и член на Синедриона, упорито търси светлината, но душата му е потопена в мрака на съмнението, объркването и липсата на разбиране на това, което се случва.

Още в началото на Евангелието се казва, че истинската светлина идва в света, за да просвети всеки човек и Никодим усеща тази светлина в Господ Исус, подчертава Светият Отец.

Разбирането обаче не идва веднага: Никодим мисли с обичайната логика и не разбира напълно за какво говори Учителят. Фарисеят има успех, заема важен пост, но е вътрешно разочарован; той осъзнава необходимостта от промяна, но не знае откъде да започне. По думите на папата, всеки има такива моменти и ако човек се вкопчи в обичайното и се страхува от новото, животът му замира.

Напротив, промяната дава възможност да обичаме и да живеем по нов начин. Христос говори на Никодим за необходимостта да се роди отново, което на гръцки (ἄνωθεν) означава едновременно „отгоре“ и „отново“. Приемайки действието на Светия Дух, човек се възражда, придобивайки нов живот, подчертава папа Франциск.

Историята на Никодим показва, че този път е реален. По-късно, след разпятието, „той ще бъде сред онези, които ще отидат при Пилат, за да поискат тялото на Исус” (Йн. 19, 39). Тогава той ще действа открито, без да се крие в нощта, защото вътрешният му мрак е разсеян. Според Светия Отец, промяната предизвиква страх: от една страна, тя е привлекателна, от друга страна, човек иска да остане в обичайната сигурност.

Но именно Светият Дух е този, който ни пробужда да излезем от това състояние. Господ напомня на Никодим за страховете на израилтяните в пустинята: тревогите им приели видимата форма на змии-усойници, а спасението било да погледнат бронзовата змия, вдигната от Мойсей (Числа 21, 4-9). По същия начин, за да се освободим от страха, е важно да се изправим срещу него, подчертава Римският епископ.

Никодим, както и всички ние, ще можем да погледнем към Разпнатия, който победи смъртта, коренът на всички наши страхове. И ние също ще вдигнем погледа си към „Тогова, Когото прободохме“ и ще позволим на Христос да ни срещне. В Него ще намерим надеждата, от която се нуждаем, за да приемем промените в нашия живот и да се възродим.