Приносът на големите богослови на ХХ век и бъдещите перспективи

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова - Ватикана

„Да се проследят големите свидетели на богословието от „краткия век“ и съответните им искания“. тази е целта на Международния форум на Папската Богословска академия, който отбелязва своето 11-то издание и се провежда от 27 до 28 януари в Папския латерански университет в Рим. Срещата се провежда на всеки две години, като нейното начало бе дадено през 2002 г., и е важна възможност за дискусия както за членовете на Академията, така и за всички, които искат да задълбочат някои богословски и религиозни аспекти. На Форумът 2022 ще се изкажат престижни учени и експерти, като кардинал Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за културата, епископ Бруно Форте, монсеньор Пиеро Кода и професорите Джорджия Салатиело, Стефано Замбони, Франсоа-Мари Летел, Джузепе Ларизио, Пол О' Калахан, Джакомо Канобио.

Приматът на личността в центъра на богословието на ХХ век

„Днес служението на мисълта трябва да помогне на християните да узреят една възрастна и отговорна вяра – обяснява президентът на Папската богословска академия монсеньор Игнацио Сана, представяйки събитието – Богословската академия иска да направи това служение свое и да направи християните способни да приемат предизвикателствата на историята и да ги осветяват със светлината на Евангелието“. Двата учебни бяха открит в Aula Magna на Богословския факултет, с приветствията на ректора на Папския латерански университет Винченцо Буономо, на кардинал Джанфранко Равази и на монсеньор Сана, който също ще представи заключенията от работните дни. Освен присъствено, събитието може да бъде проследено по канала в YouTube на Папския Латерански университет. Темата на форума е: „Нови маршрути в богословието: наследството на ХХ век“: наследство, което е изключително богато и което отваря допълнителни перспективи за онези, които продължават да се питат за Бог, както потвърди пред микрофоните на Радио Ватикана, президента на Академията, организатор на инициативата:

Монсеньор Сана, в комюникето, представящо Форума, е направен списък на исканията, на които богословските изследвания са се опитвали да отговорят през ХХ век: трансценденталния, антропологично-моралния, разумния, керигматично-каирологичния, интегрално-екологичния, онтологично-триединния аспект, на „Божия народ“. Бихте ли могли да обобщите това наследство с по-малко технически думи?

Преди всичко е необходимо да се уточни защо избрахме тази тема, т.е. наследството на ХХ век. Това е така, защото смятаме, че оста, около която се върти цялото богословие на ХХ век, е Вторият Ватикански събор. Преди Събора имаме всички движения, библейското движение, литургическото движение, икуменическото и т.н., които малко подготвиха пътя. След това Съборът реализира съществено тези движения в конкретни методи на богословие. Започвайки от тази гледна точка, ние разгледахме различните искания, изброени в програмата и включихме основните, които може би са свързани с големи имена. Когато говорим например за трансценденталния метод, несъмнено говорим за големия богослов, Карл Ранер, който искаше да доближи хората възможно най-близо до опита с Бог. Той си постави проблема как да накараме всички хора да живеят конкретно и реално опита с Бог. Оттук и необходимостта богословието да намери форми на език, за да отговори на въпросите и нуждите на днешното общество и ние знаем колко сложно е да разберем днешното общество, което е в непрекъснато движение, в смяна на епохата с толкова страх, страх за бъдещето, страх за съдбата на планетата.

Богословието на ХХ век също трябваше да се съпостави с драматичните събития от историята, двете световни войни, Холокоста, с унищожаването на личността и въпросите за болката и злото.

Несъмнено въпросът за злото в света е основен. Разбира се не се претендира да се даде отговор на злото, защото злото е необяснимо. Следователно е необходимо да се намери начин да го изживеем по спасителен начин, защото злото не е премахнато от света, а са ни дадени възможности да превърнем злото в път за спасение. Разбира се, реалността на войните, реалността на тероризма днес и т.н. ... не може да бъде забравена.

Какво място заема връзката на човека с Творението в развитието на богословието от миналия век?

Вярвам, че сега започваме да осъзнаваме този проблем, дори ако всъщност още през 1980 г. в моя антропологически трактат бях посветил последната глава на екологията, така че оттогава вече съществуваше тази загриженост. Сега, с енцикликата на папа Франциск Laudato si, е ясно, че има по-голямо съзнание по въпроса и това, с цел да променим начина си на живот. Има дори една духовност, предложена от екологията, която ни кара да разберем как светът, в който живеем, е свят, произлязъл от сърцето на Бог, това е красив свят и ние трябва да уважаваме този произход и тази красота.

Монсеньор Сана, ако трябва да обобщите наследството на ХХ век по отношение на богословието или да подчертаете един аспект, насока, която е по-полезна за нас днес, какво бихте могли да кажете?

Бих казал, че основното постижение на богословието на ХХ век е първенството на личността, в смисъл, че първо стои личността, а след това идва истината, истината трябва по някакъв начин да бъде притежавана и след това трябва също да открием, че сме притежавани от истината. Въпросът за първенството на личността измина дълъг път, както в концепцията за човека като образ на Бог, съществена за почитта, достойнството, равенството, свободата; а също и в областта на морала, защото очевидно човекът е на първо място, той е човекът, който живее определена истина, който я превръща в поведение, начин на живот. Това е свързано и с идеята, която трябва да си припомним, за човека, създаден по образа Божий. И в този момент ми позволете да изразя своето задоволство и благодарност към папа Франциск за факта, че Свети Ириней най-накрая беше обявен за Църковен учител. Винаги съм правил това разсъждение: предизвиквам всеки да ми намери текст от богословието, където да няма поне един цитат от свети Ириней, по-специално този, който казва, че човекът е образ на Бог, а живият човек е Божията слава. Ако искаме да защитим равенството, достойнството и свободата на личността, трябва да намерим основа и за нас това е човекът, създаден по образ Божий. Също защото най-висшият белег на човека, създаден по образ Божи, е свободата. Днес се говори много за свободата и затова нека да търсим истинската основа на свободата, за да може свободата да съответства на съотговорността и ако носим образа на Бог, тогава ние носим отговорността да не обезобразяваме този образ с нашето поведение или с нашия избор.

Вие твърдите, че Папската Боогословска академия иска да направи „служението на мисълта“ свое собствено. За какво става въпрос?

Изразът „служение на мисълта“ не е мой, а на папа Франциск. Проблемът е да почувстваш, че богословието не е самоцел, а е в услуга на вярата, означава да се поставиш в услуга на човека, за да го накараш да открие своето голямо достойнство, своето същество, създадено по образ Божий и своята отговорност в изпълнение на мисията, която Бог му е поверил. Ако това е така, тогава богословът трябва да се постави в услуга на насърчаването на вярата на всеки човек. Не само това, казвам нещо повече, а това е, че ако една богословска истина не се превърне в молитва, тя си остава ерудиция. Ако се превърне в молитва, това означава, че ме доближава до Бог и богословието има тази задача да приближава хората до Бог, да кара хората да изживеят описа с Бог. И само в този смисъл можем да говорим за „служение“.

Какви са вашите пожелания за този 11-ти международен форум?

Това да събуди в участващите здраво любопитство и желание за задълбочаване на тези теми, защото явно Форумът дава един предварителен поглед, дори провокира, но също така е важно всеки по някакъв начин да направи своя тази истина, която е чул и да я задълбочи. Тези теми не трябва да се изчерпят в рамките на един час лекция, те трябва да бъдат изследвани по определен начин чрез лично обучение. Тук трябва отново да се върнем към четенето, да преоткрием удоволствието от четенето. И какво по-интересно четиво от Божието слово, на задълбочаването на Божието слово? Това е моето желание и се надявам, че ще успеем да постигнем този резултат.