Католическата църква и Близкоизточните православни църкви, към документ за Тайнствата
Светла Чалъкова – Ватикана
Стъпки напред към третия съвместен документ на Католическата църква и Близкоизточните православни църкви: документът за Тайнствата трябва да бъде финализиран през следващите месеци и след това обсъден на следващото заседание на Смесената международната богословска комисия, което е насрочено от 20 до 24 Юни 2022 г. Пленарно заседание, което ще има за тема „Дева Мария в учението и живота на Църквата”.
Смесената международна комисия за богословски диалог между Католическата църква и Близко източните православни църкви заседава онлайн от 26 до 28 януари под съпредседателството на кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единство, и на епископ Кирилос, помощник на коптската православна епархия на Лос Анджелис в Съединените щати. Срещата беше насочена именно към обсъждането на проектодокумента за тайнствата в живота на Църквата, при приключване на третата фаза на диалога.
Комисията вече публикува два документа, първият през 2009 г. на тема „Природа, конституция и мисия на Църквата“, вторият през 2015 г. на тема „Упражняването на общението в живота на примитивната Църква и неговото отражение върху нашето търсене на общение днес " .
Последната среща присъствено на Комисията бе в края на януари 2020 г., когато бяха обсъдени тайнствата и определени насоките за това какъв ще бъде третият съвместен документ на Комисията.
Темата за тайнствата е централна в католическо-православния диалог, който е сред най-обещаващите икуменически диалози. Разколът с източноправославните църкви всъщност е настъпил поради проблем с терминологията: на Халкидонския събор през пети век е установено, че Исус Христос, истински Бог и истинския човек, е личност в две естества, „без объркване, без промяна, без разделение и без отделяне“.
Но Близкоизточните православни църкви, оттогава наречени като предхалкидонски, не бяха разбрали, че формулата „две естества“ говори за два субекта на Христос и смятаха, че е представена доктрина, която идентифицира двама сина, и поради тази причина те остават отделени от католическата църква.
Диалогът обаче бива възобновен успешно, също благодарение на Павел VI, който насърчава поредица от срещи. Първият бе тази от 1971 г. с Мар Игнатий Яков III, сирийски православен патриарх на Антиохия. Също през 1971 г. Павел VI подписа съвместна декларация с коптския православен патриарх Шенуда III през 1971 г., докато през 1996 г. Йоан Павел II подписа подобна декларация с арменския католикос Карекин I и с католикос Арам I от Киликия през 1997 г. 1500 г. след Халкидонския събор, тези общи декларации са направили възможно разрешаването на христологичните различия между католическите църкви и Близкоизточните православни църкви.
Оттук и Смесената международна комисия, създадена през 2003 г. включва представители на Католическата църква, Коптската православна църква, Сирийската православна църква в Антиохия, Арменската апостолска църква (Католикосат на всички арменци - Ечмиадзин и Католикосат на Престола на Киликия), Етиопската православна църква и Сирийската православна маланкарска църква.
