Отец Ломбарди: Папа Ратцингер никога не се е опитвал да скрие злото в Църквата

Габриела Черазо

„Бях поразен от неговата искреност, неговата интензивност и неговата дълбочина“. С тези думи отец Федерико Ломбарди, бивш директор на пресцентъра на Светия престол, коментира писмото на почетния папа.

Какво ви впечатли в това писмо?

Бях поразен от неговата искреност, неговата интензивност и неговата дълбочина. Както казва в текста на писмото, той преживява болезнен период, в който прави изпит на съвестта, на себе си: на живота си, на поведението си, на положението на Църквата днес. Писмото, което е резултат от дълбоко, мъчително време на искрено изпитание пред Бога. Това е възрастен човек, който знае, че върви към срещата с Господа и следователно към Божия съд, и това говори за голяма искреност. и дълбочината на текста и начина, по който живее този отговор, който дава след период, който със сигурност беше на размисъл и страдание за него, но също и на голям дебат в Църквата, на объркване, на недоумение... Неговото свидетелство помага да се види ситуацията и перспективите правдиво, обективно и с искреност и спокойствие.

Какво е значението на молбата за прошка, съдържаща се в писмото?

Почетният папа се поставя в ситуация, в която живее всеки ден, отслужвайки Евхаристия. Тази молба за прошка е в началото на литургията преди срещата с Господ и той винаги я живее много дълбоко. С тази молба е пропито цялото му размишление за личното му положение и ситуацията на Църквата, в която той се чувства обвързан. Така с тези думи, които сме повтаряли безброй пъти - моя вина, моя вина, моя преголяма вина – придава по-голяма интензивност. Опитва се ясно да види каква е тази много голяма вина, в която той също се чувства замесен, в знак на солидарност с цялата Църква. И уточнява, че в настоящето време и в неговия настоящ размисъл, става въпрос именно преголямата вина, която включва цялата история със сексуалното насилие. Проявява, с голяма искреност и по много категоричен начин, срам, болка, искрена молба за прошка. Това негово размишление не трябва да се разглежда като абстрактно и общо, а конкретно: той се отнася до липсата на внимание към жертвите, до съня на учениците пред лицето на страданието на Исус, което естествено включва и страданието на жертвите; липсата на достатъчна решителност в бори с тази чума и тези престъпления... Така че, молбата му за прошка в крайна сметка е и молба за него, отправена към Бог, но също и към неговите братя и сестри, следователно към жертвите като такива и към цялата общност на Църквата, която се чувства съпричастна към тази голяма вина пред Бог

Почетният папа беше обвинен, че е излъгал за участието си в срещата през януари 1980 г., когато беше решено да приеме свещеник-насилник в епархията на Мюнхен. Какво се случи?

В приложението на писмото, тези, които изготвиха този отговор, обясняват как това се случило в процеса на изготвяне. Почетният папа страда от това обвинение, че е лъжец, че съзнателно лъже за конкретни ситуации. Не само това, но и в доклада като цяло обвиненията се превръщат в съзнателно прикритие на насилниците и следователно в липса на внимание и презрение към страданията на жертвите. Тогава почетният папа отговори: „Не, не съм лъжец. Това обвинение ми причини сериозни страдания, но удостоверявам, че не съм лъжец”. Трябва да кажа, че съм абсолютно убеден и смятам, че е правилно той да защити своята истинност. Защото това е характеристика на личността и поведението му през целия му живот, за което също мога да свидетелствам, след като съм живял близо до него като сътрудник от няколко години: да служи на истината за него винаги бе на първо място. Той никога не се е опитвал да скрие онова, което може да бъде болезнено за Църквата; никога не се е опитвал да даде красива фалшива представа за реалността на Църквата или за случващото се. Затова абсолютно вярвам, че не може да бъде подложена на съмнение неговата достоверност по никакъв начин. И това той го потвърждава, смятам, че е правилно да го приемем с доверие и убеденост.

Смятате ли, че това писмо може да има значение за Църквата в този труден момент?

Разбира се, това писмо е проява на много дълбоко и много искрено покаятелно отношение, на участие и споделяне на страданието на жертвите, но също и на всичко, което това означава, не само за жертвите, но и за църковната общност. И това искрено покаяно отношение пред Бога е голямо християнско свидетелство, което той ни дава. Има обаче един последен аспект, който ми се струва важен, а той е, че колкото и правилно да е да се признае тежестта на грешката - преголямата вина - и тежестта на последствията от нея също и върху нас, духовно не трябва да губим надежда. Чувствайки се близо пред Божия съд в края на живота си, той казва: „Но в тази ситуация, колкото и да се страхувам пред лицето на съда, чувствам близостта на Исус Христос като приятел, като брат и чувствам, че Божията благодат ще ми помогне да премина през вратата на смъртта и да срещна Господа”. Фактът, че живеем в ситуация на голямо унижение, на голямо страдание на Църквата заедно с жертвите и изхождайки от случилото се, не трябва да ни кара да се отчайваме. Трябва да продължим да гледаме на благодатта на Господа и се уповаваме на Него.

(dg/vatn)