Кардинал Черни към украинските бежанци: „Нося ви прегръдката на папата“
Петр Вацик – Светла Чалъкова - Кошице
Дни след пътуването си до Унгария, кардинал Майкъл Черни се завърна, за да донесе посланието за близост и надежда, което му предаде папа Франциск, пристигайки на границата между Словакия и Украйна. В първия ден, 16 март, кардиналът в Кошице се срещна с гръко-католическите и латинските епископи на епархиите в източната част на Словакия, след което заедно с архиепископ Кирил Васил епарх на Кошице, кардиналът посети границата с Украйна във Вишне Немецке , където се намират структурите за първия прием на онези, които бягат от Украйна и са се отправили към други по-безопасни места.
Болката в историите
„Дойдох от Киев“, „Дойдох от Харков“, „Аз съм от Донецк“: така започва всяка история на бежанците, с които се срещна кардинал Черни. На всеки от тях той повтаря думи на подкрепа, молитва и насърчение, хората го слушат, очите им говорят за страх, ужас от видяното, несигурност, но и за надежда. Една жена и децата ѝ искат да преминат границата, а думите ѝ към кардинала са изпълнени с благодарност. Тя говори неспирно, сякаш потокът на нейния разказ може да помете болката, която носи със себе си. Когато минава момче с качулка на главата, с видими тъмни кръгове под очите, жената го кани да се присъедини, но той върви към матрака си само със сълзи на очите. Няма сили.
Молитва за мир
В катедралата на Ужгород, град в Западна Украйна, хората се молят заедно, присъстващите молят Бог да сложи край на войната. Майки с децата си, възрастни жени, полицаи, епископи многократно коленичат по време на Божествената литургия, просейки за мир. „Чрез тази смърт – казва един богопосветен – Бог ще донесе възкресението. Първите признаци вече са видими, защото християните от различни деноминации тук вече живеят период на невероятно единство”.
На опашка, за да се избяга от ужаса на войната
Следващата спирка на кардинал Черни е в спортния център на Ужгород: различните спортни зали са превърнати в огромни общежития. Градът е временен дом на бежанците, отправили се към словашката граница. Те остават тук няколко дни, за да възстановят силите си. Бащите, например, водят семействата си, за да оставят жените и децата си на границата и да се върнат обратно. Мястото е болезнено, защото надделяват отчаянието, безпомощността и споменът за това, което са оставили. Усещания, които се сблъскват с безгрижността на децата, тичащи из пълната с матраци спортна зала. На границата има неподвижна опашка от семейства, предимно само майки с деца. От време на време баба в инвалидна количка. Много бавно, семейство след семейство, украинските граничари ги пускат в Словакия. В голям казан се готвят картофи за хората, озовали се на улицата. Те прекарват десетки часове на опашката. По лицата им има несигурност и страх. Кардинал Черни се усмихва и успокоява това тъжно човечество, уверява в молитвата и близостта на папата, както и дипломатическите усилия на Светия престол за прекратяване на войната.
