Кардинал Черни се срещна с украинските бежанци в Будапеща
Салваторе Черунцио – Светла Чалъкова – Ватикана
Татяна е на 31, но казва, че се чувства на двойно повече. Не е спала от четири дни, откакто е решила да избяга от украинската провинция Кривой рог, за да стигне до Лвов с влак и оттам до Будапеща. Пристига в Унгария на 8 март сутринга, само часове преди бомбите да започнат да валят в нейното село. Оставя след себе си крава, кокошки, кози и целия добитък, отглеждан с родителите ѝ в продължение на десетилетия. Със себе си е взела само котката, която крие в качулката на якето си: „Сляпа е, децата ме умоляваха да я взема поне защото им беше много тъжно”.
А децата, които играят около Татяна са седем, а в купчината от раници, чанти, торби се крие целият им живот в момента. Две са нейните деца, двама са племенници, а останалите трима са по-малките ѝбратя. С майка си и сестра си решили да заминат през нощта и да се присъединят към някои роднини в Италия. Повече от пет часа те са седнали в един ъгъл на гара Келети, отправна точка за международни пътувания, първи етап от пътуването до Унгария на кардинал Майкъл Черни, временен префект на Ведомството за цялостно човешко развитие.
Начало на мисията
Кардинал Черни замина за Унгария на 8 март сутринта от римското летище „Чампино“, за да изпълни мисията, „от името на папата и целия християнски народ на близост и подкрепа за онези, които са били принудени да напуснат земята и дома си заради грубото насилие на войната“. Около 2000-2500 са тези, които всеки ден, от около седмица вече, слизат от влаковете в Келети. Те са посрещани от Унгарската Каритас, която заедно с други организации (включително Червения кръст, Малтийския орден и протестантите) си поделиха петте граници с Украйна, за да разпределят по-добре помощта. Правителството изглежда е предложило гаранции за подкрепа за поне три месеца, но бежанците не искат да останат в Унгария: Полша, Италия и особено Германия са най-популярните дестинации било то заради възможностите за работа или защото там пребивават роднини. „Унгария е само мост“, коментира един свещеник.
Майки и деца
На гарата в Келети, която през 2015 г. посрещна голяма вълна мигранти от Сирия, кардинал Черни пристигна в около 12 ч. При пристигането му доброволците вече са започнали да раздават обяда на чакащите. На децата се предлагат закуски и шоколад, както и плодови сокове, но ги оставят недоядени на майките си, защото искат да си играят с останалите деца.
Лично придружаване
Говорейки за ситуацията на кардинала, отговорникът на Каритас, кардинала дякон Габор Ксорба, споделя, че работата с бежанците не се ограничава само предоставянето на комфорт, а е много повече от това „Пристигащите с влак бежанци преминават бюрократичните проверки и получават безплатен медицински преглед за Covid и други заболявания. Веднъж тук, ние се свързваме с кметовете на различните райони (всеки квартал в Будапеща има свой кмет, изд.), за да им осигурим храна и квартира и с големи компании, за да им намерим работа. Те са повече от хиляда, а ние сме по-малко от петнадесет, но се стараем да организираме приема възможно най-добре и да ги придружим лично”.
"Войната на всички"
„Благодаря за вашата работа“, насърчава Черни. Думи, които също повтаря на доброволка на Каритас, който иска благословия за нея и нейните спътници: „Благословията на папата“. „Но защо той е папата?“, пита минаващ мъж. Бежанец от Украйна (не иска да каже от къде), пристигнал в Будапеща няколко часа по-рано, се спира да говори с кардинала, казва, че трябва да му задава въпроси. Пита го за пътуването – маршрута, смисъла – но преди всичко пита дали тази война е война на всички или война в ущърб на някои народи и малцинства. „Целият свят е замесен“, отговаря Черни. Мнозина се приближават да поздравят, да си направят снимка или да направят отправят някакво искане. Мнозина наблюдават от разстояние, но не помръдват от местата си, особено тези на опашката пред автоматите за билети: те са около шестдесет и чакат вече от няколко часа.
Групи от Азия и Африка
След това кардиналът се спира, за да разговаря с група млади чернокожи хора: Изи, Кристофър, Джойс, на възраст между 19 и 22 години, които идват от Нигерия. Те са избягали от Тернопол, където са следвали медицина. В техните очи и в техните истории не се долавя същото отчаяние на онези, които видяха как животът им се руши: за тях Украйна е преходен етап, защото имат семейство и земя, които ги очакват. Същото казват и групите китайци и виетнамци, поставени в един ъгъл малко преди релсите. Те са преминали безпроблемно през хуманитарните коридори и без да имат особени пречки по границите. Всички обаче са в очевиден шок. „Просто искам да се прибера вкъщи“, казва Джойс на кардинала, който ѝ стиска ръцете и отговаря: „Успех! Бог ви придружава и папата е близо до вас”.
Съдействието на Общността на Свети Егидий
В следобедните часове кардинал Черни посети църквата „Свети Петър Канизий“, за да насърчи работата на Общността „Свети Егидий“. „Малък център пред голяма нужда“, обясняват ръководителите, които показват на кардинала стаята, използвана за приема. Матраци, одеяла, кърпи, печки, маса с храна и напитки: две момичета са подготвили всичко следобед, за да посрещнат достойно бежанците, пристигнали на гарите в Будапеща. Около 12-13 човека, които остават максимум две нощувки в енорията, след което се настаняват в по-подходящи места за пребиваване. „Това не е петзвезден хотел, но е място за срещи на тези, които не знаят къде да отидат“, казват членовете на Общността, които са активни от това лято в службата за прием на бежанци след извънредната ситуация в Афганистан. „Сега работата е по-голяма, но е хубаво да се види, че много унгарски семейства също са дали желание да приемат поне един бежанец от Украйна в дома си“. Кардиналът ги благославя, след което се обръща, за да погледне разпятието, направено от дървото мигрантски лодки от Лесбос. Пред него членовете на Свети Егидий и техните гости спират да се помолят, поверявайки ежедневните усилия и просейки за дара на мира.
