Паролин: папата в Малта с Евангелието на мира и гостоприемството

Масимилиано Меникети

Прием, защита, насърчаване и интергиране. Тези четири глагола, показани от папа Франциск, за да се прегърнат онези, които бягат от войни, насилия, преследвания или просто търсят по-добро бъдеще, припомня ватиканския държавен секретар кардинал Пиетро Паролин в навечерието на  пътуването на папата до Малта. Централно място за посещението е провъзгласяването на Евангелието, за да се дадат „причини за живот и надежда, от които толкова се нуждаем в днешния свят“. Пътуването, отложено през 2020 г. заради епидемията от COVID-19, се провежда във време на война, която се води в Украйна. Кардиналът, който както обикновено ще бъде до папата в това пътуване, откроява болката на Франциск за продължаващия конфликт и надеждата, че оръжията ще замлъкнат.

Ваше преосвещенство, с какъв дух папата се готви да тръгне?

Със сигурност това е очаквано пътуване именно защото вече бе отложено веднъж заради Сovid и в същото време се провежда в този контекст на война, която изключително тревожи Светия отец. Така че си представям, че той ще се отправи и ще осъществи това пътуване с тази силна болка, която вече многократно показва през последните месеци, през последните седмици за случващото се в Украйна и ще повтори, предполагам, своя призив за прекратяване на сраженията, за замлъкването на оръжията и за продължаването на диалога, защото всъщност преговорите вече са в ход, дори и да не изглежда да са постигнали конкретен резултат. Така че това ще бъде дух на болка и съпричастност в страданията на този народ и покана да се сложи край на войната.

Малта се намира в средата на „синята пустиня“, както папата определи Средиземно море. Място, което напомня драмата на миграциите. Европа прави много за украинските бежанци, какво може да направи в повече за онези, които пресичат Mare Nostrum в търсене на надежда?

Междувременно нека благодарим на Господ именно защото наистина сме свидетели на една своеобразна солидарна надпревара за бежанците от Украйна. Наистина е възхитително това, което различните страни в Европа правят спрямо тях. Надявам се, че това трагично преживяване да може наистина да помогне за увеличаването, за повишаването на чувствителността и към другата миграция, тази, която идва от юг и ми се струва, че в това отношение няма алтернативи за сътрудничество и споделяне на отговорностите за „тежестите“, нека ги наречем така, сред всички европейски страни, особено между тези на пристигането, на първото пристигане и тези на транзит и дестинация. Така че, на първо място, приоритетът – папата често повтаря – е да се спасяват животи, да се спасяват животи в морето и това може да стане чрез увеличаване на наличните пътища за редовна миграция. И след това да се работи, така че никой да не е принуден да напусне родината си поради ситуации на конфликт, ситуации на несигурност или слабо развитие. Следователно инвестирането в страните на произход преди всичко по отношение на икономическото развитие, политическата стабилност, доброто управление, зачитането на правата на човека. И след това заедно да спрегнем онези четири глагола, които папата ни посочи: прием, защита, насърчаване и интегриране. Никоя държава не може да поеме сама отговорност. Има нужда от общ ангажимент, който също трябва да бъде споделен с гражданското общество, включително религиозните групи и Католическата църква в частност.

След Гърция и Кипър, папата ще пристигне на острова на корабокрушението на Свети Павел. Още един етап по стъпките на големия евангелизатор на народите. Влязохме в десетата година от този понтификат: каква равносметка можем да направим, гледайки по-специално на „излизащата Църква“, която Франциск желае?

Струва ми се важно, че през тази десета година от неговия понтификат се осъществява това пътуване до Малта, защото Малта е свързана с фигурата на свети Павел, който е евангелизатор par excellence и ако има една черта, която настойчиво характеризира понтификата на Франциск именно тази на призива, на поканата към Църквата да стане мисионерка, да стане все по-мисионерска, да занесе провъзгласяването на Евангелието на всеки, във всяка ситуация. Така че този мисионерски излаз има две характеристики, които според мен са типичните акценти на папа Франциск, а именно да отидем към конкретни хора, да ги срещнем там в ситуациите, в които се намират, които могат да бъдат положителни, отрицателни или критични ситуации. Със сигурност неговата покана е именно тази за мисионерско обръщане и за обръщането е необходимо време и добра воля. Но аз вярвам, че този призив е засегнал дълбоко живота на Църквата и следователно има желание от страна на повечето да поемат тази посока, за да проповядват Евангелието на днешните хора и да дават основания преди всичко чрез провъзгласяването на Евангелието, причини за живот и надежда, от които толкова се нуждаем в днешния свят.

Франциск ще бъде третият папа, който ще посети Малта, страна с Църква, която е изправена пред типичните предизвикателства на западните общества. Как да трябва да ги живеем, съчитавайки идентичност и диалог?

Църквата в Малта също е изправена пред проблемите, с които Църквата сблъсква до известна степен във всички западни страни. Има голяма религиозна традиция и близост, близост до хората и техните нужди, само помислете за многото дела, които съществуват в Малта по отношение на милосърдието, вниманието към най-малките, вниманието към болните, инвалидите и след това цялото образование, самата тема за емиграцията, която споменахме по-рано и вниманието на Църквата. От друга страна, съществува известна загуба на религиозната практика и донякъде разпадане на онези, които бяха християнските ценности, върху които се основаваше обществото. Вярвам, че отговорът е този, който споменахме по-рано, който може – и папа Франциск естествено го предлага – да се формулира в бинома ученик-мисионер. Там където, според мен, ученикът показва идентичността, една силна християнска идентичност, която произтича от личната връзка с Исус Христос, от следването на Исус Христос, християнинът се идентифицира и неговата идентичност е да бъде ученик на Исус Христос и в същото време - ученик-мисионер – тази откритост, която трябва да бъде преведена преди всичко чрез диалога с днешния свят. Диалог, който е едновременно приемащ и критичен, дори за по-малко положителните аспекти на нашата реалност и нашето общество.

85% от населението на Малта са католици. Папата отива да ги утвърди във вярата, какво е пожеланието?

Пожеланието е Малта да позволи да бъде утвърдена във вярата и тази вяра да бъде превърната в свидетелство, в силното съзнание за необходимостта малтийските християни да свидетелстват за своята вяра в смисъл на провъзгласяване. Нека си припомним какво казва Павел: „Opportune et importune“, във всеки момент, във всяка ситуация, независимо дали се харесва или не, аз прогласявам Исус Христос, провъзгласявам неговото Евангелие. Следователно, свидетелство в този смисъл и свидетелство в смисъл на въплъщаване на собствената вяра именно в милосърдието и приема и към другите.