X Световна среща на семействата: свидетелства на семейни двойки
„Възрастните хора са общо благо на цялата общност“
Връзката между млади хора и баби и дядовци бе темата на втория панел, сутринта на 23 юни, в който участваха две двойки от Испания и Италия и от учител от Съединените щати. Италианските съпрузи Винченцо Баси и Карла Ди Лело, и двамата юристи от Съюза на италианските католически юристи, изразиха нуждата от „промяна на гледната точка, която разглежда възрастните хора като главни действащи лица в семействата“ и ги признава като общо благо на цялата общност. „Възрастните хора могат да изпълняват различни роли в семейството – казват те - не трябва да се разглеждат само като крехки хора, които се нуждаят от грижа. Те също имат принос, като се започне от предаването на вярата и асоциативните връзки”.
За испанците Алваро Медина дел Кампо и Мария Розарио Гарсия Гарос „вярата на родителите и бабите и дядовците служи на спасението на техните близки. Семейството е голямо чудо, това е тайна на любовта към децата, родителите и бабите и дядовците”. Кристофър Белито, професор по история в университета Кийн в Юниън, Ню Джърси, говори за по-голямото дълголетие в обществото. „Папа Франциск – казва той – беше особено проницателен в насърчаването на грижата и помощта за възрастните хора и за контакта им с младите. Нашите млади хора могат да разберат, че мъдростта идва от опита. Възрастните ни учат да продължаваме да се молим, да имаме вяра, като казват, че Божиите времена не са наши, те ни учат, че когато чуем добра новина, не можем да я запазим за себе си”.
„Да" на зараждащия се живот не е героично“
Перфектни семейства не съществуват, дори християнските не са имунизирани от кризи. Говорихме за това да бъдем баща и майка по време на втория панел следобеда на 23 юни. Джан Луиджи Де Пало, президент на италианския Форум на семейните асоциации и съпругата му Анна Киара Гамбини припомниха своя опит като родители на пет деца, последното, Джорджо Мария, със синдром на Даун. „Това бе като земетресение за нашата безполезна сигурност – споделят те. Бяхме изненадани, че сме развълнувани от щастието за това, което за останалия свят би се разтревожил. Наричаме Джорджо Мария черешката на тортата. Ние не сме образцово семейство, караме се много. Ние сме семейство, което каза „ДА“ на живота, но не поради идеологически причини или защото ни казаха в енорията, а защото беше красиво”. „Любовта към детето с увреждания е страстна, но това не предпазва тялото от физическа умора. Твърде често сме склонни да бъркаме плановете, изпитвайки вина пред чувството, че не успяваме или срам пред необходимостта да помолим за помощ. „Да“ на зараждащия се живот не е героично, а винаги придобива различни черти. Това не е стерилен отговор, а е възможност да не бъдем принудени да казваме „не“ на това, което по чудо нахлува в нашето съществуване“.
Райън и Мери Роуз Верет от Съединените щати, говорят за необходимостта да помагат на други семейства. „Трябва да направим всичко възможно, за да помогнем на семействата, които се формират. Всеки от нас има харизма като семейство, което може да помогне на друго семейство”. Глория Арнау и Жорди Кабанас, испанска двойка, която има седем деца, две от които са в приемна грижа, принадлежат към мрежата на отец Джусани от „Приемни семейства“. „Няма кръв по-мощна и по-силна от любовта – уверяват испанските съпрузи. Още от първия ден на пристигането, нашите деца видяха в двете приемни деца техни братя и сестри. Не искаме да дадем погрешна и наивна представа за живота си. По пътя, по който правим, виждаме, че сме все по-уморени, но и по-доволни”.
„Съпровождане от опитни семейни двойки и свещеници“
Придружаването на семейните двойки през първите години на брака бе темата на конференцията като част от 10-та световна среща на семействата в следобедната сесия на 23 юни. Испанците Едуардо и Моника Гонсалес Сориано разказаха за опита си като членове на групата, създадена в Толедо за млади двойки ‘Family rock’. „Ние не сме фенове на рока – обясняват те – но скалата за която се отнася името, е Исус Христос, на който се основава бракът. Целта е да се създадат групи от двойки, водени от свещеник и по-възрастни двойки”. За двойката Сориано, включването на по-опитни двойки в съпровождането е фундаментално: „нуждаем се да задълбочим моментите на брака, да бъдем придружени, за да открием истинското значение на брака. Другото не съществува, за да измъчва живота ми, а е Божий дар. Вие опитните двойки сте пример – казват Сориано. Ние, младите двойки, имаме нужда от вас. Научихте ни, че истинската любов е да знаеш как да виждаш достойнството на другия". Друг основен компонент за младата семейна двойка са свещениците: „нуждаем се от вашия внимателен поглед, който не съди, и присъствието на Христос у вас. Бог бе снизходителен към нас, защото ни дари свещеник, който наистина се грижи за нашия брак и беше спасителната котва за нас, отражение на Божията любов“. Накрая двамата съпрузи припомнят необходимостта да споделят пътя на вярата заедно с другите млади двойки.
"Прошката не променя миналото, а бъдещето"
Семейната любов на изпитание е заглавието на панела на следобедната сесия на 23 юни. Две двойки се фокусираха върху критични аспекти от брачния живот. Андре и Карина Парейра, бразилци, говориха за необходимостта от съчетаване на радости и страдания. „Бракът – казват те – е Божи план, който сочи към небето, това е начин на освещение. Авторът на любовта ни помага да я изживеем и да я направим възможна. Папа Франциск каза, че семейният живот е комбинация от страдание и освобождение, от блясък и удоволствие. Случва се, че в наше време трудностите надделяват. Диамантът, който е любовта, може да не е толкова ярък".
Предателството и прошката са тема на свидетелството на Стивън и Сандра Конуей от Южна Африка. Стивън по-специално говори за връзката си с друга жена и пътя, който е изминал, за да поиска прошка. Двойката е преминала пътя, предложен от Retrouvaille, асоциация за семейни двойки в затруднение. „Прошката – твърдят те – не променя миналото, но със сигурност променя бъдещето. Изцерителният процес отне няколко месеца. Ние осъзнаваме, че любовта не е чувство, а решение: можеш да решиш да обичаш въпреки това, което чувстваш.
„Свещенство и брак са призвания, които се допълват взаимно“
В панела „Съпрузи и свещеници заедно за изграждане на Църквата“ свои свидетелства представиха три семейни двойки и свещеник от различни континенти. И трите двойки припомниха епизодите от живота, в които включването на фигурата на свещеник в семейния им живот става повратна точка. „Любовта към която е призван всеки християнин, се осъществява в свещеничеството и в брака“, коментира отец Юрис Ялинскис, латвийски свещеник. „Тези призвания не са в опозиция, а се допълват - добави той. Следвайки това призвание на безкористна любов, ние бързо достигаме границата на нашите възможности. Да познаваме и обичаме семействата е част от нашето призвание като свещеници. Тяхната роля в Църквата не трябва да се ограничава до това да подават ръка на свещениците, защото те са истинските главни действащи герои, способни да дадат изобилните плодове на Църквата”.
Дайна и Улдис Дзурило, съпрузи от Латвия, потвърдиха как съпрузи и свещеници трябва да работят заедно. „Те трябва да засилят сътрудничеството във всяка енория с взаимно допълване и съвместна отговорност“. В контекста на спада на свещенически звания в Европа и другаде, съпрузите изтъкнаха, че „брачните двойки трябва да бъдат редом със свещениците. „Изпитахме взаимното допълване с един възрастен енорийски свещеник, помолихме се заедно с него в семеен дом. При една от първите срещи с изненада видяхме сълзи в очите му, той беше изумен от атмосферата на приятелство. Като семейни двойки и свещеници, ние сме равни пред Бога и взаимно се научаваме да се срещаме. Този диалог представлява съотговорно действие в полза на цялата Църква“.
(dg/vatn/sir)