Кардинал Паролин: Църквата е пацифистка, защото вярва и се бори за мира

Ватикан Нюз

„Дипломацията на Светия престол не е свързана с държава, а с реалност на международното право, която няма политически, икономически или военни интереси. Тя се поставя в услуга на епископа на Рим, който е пастир на универсалната църква“. Това бяха встъпителните думи от интервюто с ватиканския държавен секретар кардинал Пиетро Паролин, публикувано в последния брой на списание Limes, озаглавено „Великата война“, редактирано от Лучио Карачиоло и Гулиемо Галоне.

Интервюто засяга теми, вариращи от дипломацията на Светия престол, която е универсална, тъй като „папските представители идват от местни църкви по целия свят“ и с „ясна църковна функция“, до геополитиката, „незаменима за упражняването на дипломатическата професия възможно най-ефективно“. Той също така разглежда международната роля на папа Франциск – символ заедно с неговите предшественици – на „по-малко евроцентрична църква“ към „многостранен поглед към международните проблеми“, както и дългата дипломатическа дейност на кардинал Паролин, за която той благодари на Бога за това, че му даде благодатта да придружава дипломатическата мисия със свещеническото свидетелство. Друг въпрос е универсалният характер на Църквата в един сложен и разпокъсан свят, характеризиращ се с онази „Трета световна война, водена на части“, за която папата продължава да говори от години.

Във всичко това компасът, който трябва да се следва, е Евангелието – „възвестяването на мира, обещанието и дара на мира“, обяснява кардинал Паролин, добавяйки, че „всички страници (на Евангелието) са пълни с него“. Кардиналът отбелязва, че „ангелите го призовават в момента на раждането на Исус във Витлеем. Самият Той го пожелава на своите, щом възкръсне. Църквата следва примера на своя Господ: тя вярва в мира, работи за мира, бори се за мира, свидетелства за мира и се стреми да го изгражда. В този смисъл тя е пацифистка“.

Относно използването на оръжия, кардинал Паролин посочва, че „Катехизисът на Католическата църква предвижда самоотбрана. Народите имат право да се защитават, ако бъдат нападнати. Но тази въоръжена самозащита трябва да се упражнява при определени условия, които същият катехизис изброява: че всички други средства за прекратяване на агресията са се оказали неприложими или неефективни; че има основателни причини за успех; че използването на оръжие не причинява по-големи злини и безредици от тези, които трябва да бъдат премахнати“.

Използването на оръжие

Пред лицето на непропорционалното и безразсъдно използване на оръжия в много части на света, кардинал Паролин посочва, че „войната започва в сърцето на човека“ и „всяка обида отблъсква мира и прави всякакви преговори по-трудни“. Папата често повтаря това в призивите си. И все пак, отбелязва държавният секретар, „гласът на папата често е vox clamantis in deserto („глас, който вика в пустинята“). Това е пророчески глас на далновидно пророчество. Той е като посято семе, което се нуждае от плодородна почвата за да даде плод. Ако главните действащи лица в конфликта не вземат под внимание неговите думи, за съжаление нищо не се случва, нищо не се постига, сраженията няма да стихнат“.

„Дори днес - продължава кардинал Паролин - в трагичния украински въпрос, не изглежда в момента да се появява никаква готовност да се участва в истински мирни преговори и да се приеме предложението за посредничество super partes. Както е очевидно, не е достатъчно за една от страните да го предложи или хипотезира едностранно, но е наложително и двете да изразят желанието си в това отношение. Още веднъж, vox clamantis in deserto. Но въпреки това думите на папата остават свидетелство с най-висока стойност, засягащо много съвести , като накара хората да осъзнаят повече, че мирът и войната започват в сърцата ни и че всички ние сме призовани да дадем своя принос за насърчаване на първото и избягване на второто“.

Запитан допълнително относно Украйна, кардинал Паролин признава „възможността за негативен скок на онази война на части, превръщайки я в истински световен конфликт. Мисля, че все още не сме в състояние да предвидим или изчислим последствията от случващото се. Хиляди смъртни случаи, разрушени градове, милиони разселени, опустошена природна среда, риск от глад поради липса на зърно в толкова много части на света, енергийна криза... Как е възможно да не осъзнаваме, че единственият възможен отговор, единственият жизнеспособен път напред, единствената жизнеспособна перспектива е оръжията да заглъхнат и да насърчим справедлив и траен мир?“.

Папски посещения в обхванати от конфликти страни

Относно възможността за пътуване на папа Франциск до обхванати от конфликти страни в Източна Европа, държавният секретар посочва, че най-голямото желание на папата, „и следователно негов приоритет“, е „чрез неговите пътувания да може да се постигне конкретна полза. Имайки това предвид, папата каза, че иска да пътува до Киев, за да донесе утеха и надежда на хората, засегнати от войната. По същия начин той обяви готовността си да пътува до Москва, при наличието на условия, които наистина са полезни за мира.

Кардинал Паролин продължи, като отбеляза, че диалогът между Рим и Москва е „труден диалог, който напредва с малки стъпки и също така преживява възходи и падения“, но „не е прекъсван“. Срещата в Ерусалим между папа Франциск и патриарх Кирил беше прекратена, тъй като „нямаше да бъде разбрана и тежестта на продължаващата война би я засегнала твърде много“.

Ключова част от интервюто е посветена на тайното споразумение между Светия престол и Китай. „Диалогът между Светия престол и Китайската народна република“, казва държавният секретар, „започна по нареждане на св. Йоан Павел II и продължи по време на понтификатите на Бенедикт XVI и Франциск. Това доведе през 2018 г. до подписването на временното споразумение за назначаването на епископи в Китай. Именно характеристиката на временността съветваше страните да не го правят публично достояние, в очакване да се провери  функционирането му на място и да се вземе решение по него.

Освен това, добавя кардиналът, „що се отнася до оценката на резултатите от споразумението, струва ми се, че мога да кажа, че са направени стъпки напред, но че не всички пречки и трудности са преодолени и следователно все още остава начин да се стремим към неговото добро прилагане, а също и чрез искрен диалог към неговото усъвършенстване“.

Ако Карачоло и Галоне посочват, че в съвременния свят „силите изглежда вече не могат да се разбират“, „нарушават се древните правила и дипломатически навици“ и „полемичните тонове стигат до кървави обиди между държавни глави, то надеждата на кардинал Паролин е всички дипломации да възприемат универсален възглед, като се ангажират да защитават достойнството и основните права, да защитават най-слабите и най-малките на земята и да работят в полза на живота. Да се научим да „дишаме в ритъма на универсалността“.