Папата: да се вслушаме в сърцето, за да разпознаем Бог в живота си

Във втората катехистична беседа, посветена на темата за духовното разпознаване, папата обясни конкретно как „Бог действа чрез непрограмируеми събития, а също и при неуспехи“. Франциск конкретно посочи за пример свидетелството на св. Игнатий, което отразява пътя по който е стигнал до своя избор, религиозния живот.

Предлагаме пълния текст на папското размишление:.

Един от най-поучителните примери е даден от св. Игнатий Лойола с решаващ епизод от живота му. По време на възстановителния период от тежка рана в крака след битка, за да се отърве от скуката, той е поискал нещо за четене. Обичал е рицарски приказки, но за съжаление в дома имало само жития на светци. Малко неохотно той се адаптира, но в хода на четенето започва да открива друг свят, свят, който го завладява и сякаш съперничи на този на рицарите. Той е очарован от Св. Франциск и Св.Доминик и изпитва желание да им подражава. Но дори рицарският свят продължава да упражнява очарованието си върху него. И така той усеща в себе си това редуване на мисли, които изглеждат равнозначни.

Игнатий обаче също започва да забелязва разлики. В своята автобиография - в трето лице - той пише следното: «Мислейки за нещата от света, той изпитваше огромно удоволствие, но когато, поради изтощение, ги изоставяше, се чувстваше празен и разочарован. Вместо това, да отиде в Ерусалим бос, да не яде нищо друго освен билки, да практикува аскетичния живот на светците, бяха мисли, които не само го утешаваха, докато беше там, но и го оставиха удовлетворен и изпълнен с радост, дори след като ги изостави“. (№ 8).

В този опит можем да отбележим преди всичко два аспекта. Първият е времето: мислите за света са привлекателни в началото, но след това губят блясъка си и оставят празнота и неудовлетвореност. Божиите мисли, напротив, отначало предизвикват известна съпротива, но когато бъдат приети, те носят непознато удовлетворение, което продължава във времето.

Ето и другият аспект: крайната точка. Първоначално ситуацията не изглежда толкова ясна. Процесът на разпознаването е в развитие: ние разбираме какво е добро за нас не по абстрактен, общ начин, а по пътя на нашия живот. В правилата за духовно разпознаване, плод на този фундаментален опит, Игнатий поставя важна предпоставка, която помага да се разбере този процес: „На онези, които преминават от един смъртен грях към друг, дяволът обикновено предлага привидни удоволствия, карайки ги да си представят наслада и чувствени удоволствия, за да ги пазят по-добре и в тях да израстват пороците и греховете. С тях, добрият дух използва противоположния метод, стимулирайки съвестта им към разкаяние с преценката на разума "(Духовни упражнения, 314).

Разпознаването е предшествано от една история, която е от съществено значение, защото разпознаването не е вид предсказание или фатализъм, като хвърлянето на жребий при две възможности. Големите въпроси възникват, когато вече сме изминали една част от живота и трябва да се върнем към този път, за да разберем какво търсим. Раненият Игнатий в дома на баща си, изобщо не мисли за Бог или как да промени живота си. Той за първи път се среща с Бог, вслушвайки се в собственото си сърце, което му показва любопитен обрат: нещата, които са на пръв поглед привлекателни, го оставят разочарован, а в други, по-малко брилянтни, долавя удовлетворение, което продължава във времето.

Затова Игнатий ще предложи да се прочетат житията на светците, защото те показват по наративен и разбираем начин Божия стил в живота на хора, не много различни от нас. Техните действия говорят с нашите и ни помагат да разберем значението им.

В този известен епизод можем да разпознаем друг важен аспект на разпознаването, който вече споменахме миналия път. Съществува очевидна случайност в събитията от живота: всичко изглежда произтича от банално неудобство: няма книги за рицари, а само жития на светци. Неудобство, което обаче съдържа възможна повратна точка. Едва след известно време Игнатий ще го забележи и в този момент ще посвети цялото си внимание на него. Бог действа чрез непланирани събития, а също и чрез неочаквани пречки. Видяхме го и в пасаж от Евангелието на Матей: човек, който оре нива, случайно попада на заровено съкровище. Абсолютно неочаквана ситуация. Но важното е, че той го разпознава като късмет в живота си и съответно решава: продава всичко и купува тази нива (вж. 13:44).

Духовното разпознаване помага за разпознаването на знаците с които Господ позволява да бъде срещнат в непредвидени, дори неприятни ситуации, каквато беше раната в крака за Игнатий. От тях може да се роди среща, променяща живота, завинаги.

(dg/vatn)