Кардинал Паролин: папата в Бахрейн, знак за единство и диалог

Масимилиано Меникети

Папата ще бъде в Бахрейн от 3 до 6 ноември. Ще посети градовете Манама и Авали, където ще вземе участие във „Бахрейнския форум за диалог: Изток и Запад за човешкото съвместно съществуване“. Сред основните събития на посещението са Света литургия на „Националния стадион на Бахрейн" и срещата с младите хора в училището "Пресвето сърце". В интервю за Осерваторе Романо и Радио Ватикана – Ватикан нюз, държавният ватикански секретар кард.Пиетро Паролин, заявява, че „в свят, характеризиращ се с напрежение и конфликти“, посещението на папата и събитията в Бахрейн, в които той ще участва, са „послание за единство, сплотеност и мир“.

Ваше Високопреосвещенство, Франциск ще бъде първият папа, който ще посети Бахрейн. Как се зароди идеята за това посещение?

Посещението е по покана, която кралят на Бахрейн отправи към Светия отец, първо по по-неформален начин, а след това стана конкретна и формализирана в лично писмо. И също така съвпада с този Форум за диалога за мирно съвместно съществуване. Към поканата на краля се прибави и поканата от местната Църква, в лицето на апостолическия администратор монс. Хиндер. Бих искал също да се възползвам от това интервю, което предхожда посещението на папата, за да изразя дълбоката си благодарност към краля и властите на Бахрейн, както и към Църквата на Бахрейн, за тази покана и за подготовката по посрещането на Светия отец.

Папата ще участва в заключителната фаза на форума, посветен на диалога за човешкото съвместно съществуване между Изтока и Запада: какво послание иска да отправи в настоящия международен контекст?

Посланието на този форум и участието на Светия отец, ми се струва достатъчно ясно. Това е знак за единение в един особено деликатен, сложен и в известен смисъл трагичен момент от нашата история. Поканата за диалог, поканата за срещата между Изтока и Запада, в реалност като тази на Бахрейн, която е мултиетническа, мултикултурна и мултирелигиозна, е способността да живеем заедно, способността за сътрудничество и в сложна реалност като тази, която характеризира тази страна. По този повод ще се проведат и две срещи, едната на Съвета на мюсюлманските старейшини - която е организация, която представлява мюсюлмански религиозни лидери, които са ангажирани с диалог и уважение към религиите - и след това също икуменическа среща, на която много представители от различни страни ще се изкажат. Но посланието е едно и също: в свят, характеризиращ се с напрежение, противопоставяния, конфликти, е необходимо единство, сплотеност и мир.

Присъствието на папата на форума препраща към Абу Даби и документа за човешкото братство за световен мир и общо съжителство. Този текст потвърждава отново, в съответствие с учението на папите, че Божието име никога не може да се използва за оправдаване на насилие и война. Какво значение има това послание днес?

Смятам, че това послание е много актуално и е част от червената нишка, която свързва всички пътувания на папата в тези страни, нека си припомним последното в Казахстан. Но можем да се върнем и към пътуването, което той направи, например, в Ирак миналата година или дори по-рано в Обединените арабски емирства, Мароко, Египет, Азербайджан. И тази червена нишка е, че между Бог и омразата, между религията и насилието има абсолютна несъвместимост за какъвто и да е контакт и каквото и да е помирение, защото тези, които приемат омразата и насилието, изкривяват самата природа на религията. Най-вече в Казахстан, папата наблегна на две неща: от една страна пречистването, тоест винаги има изкушението да се манипулира религията и да се използва понякога за цели, които не са религиозни, като целите на властта и потисничеството. Затова папата прикани към това дълбоко пречистване. И в същото време да се обединим заедно: наистина религиите могат да си сътрудничат в този смисъл, именно за да премахнат всяко недоразумение по такъв начин, че религията винаги да става фактор на помирение, фактор на мира, фактор на сплотеност и хармония.

Папата винаги е призовавал и свидетелствал приобщаването и уважението към човешкия живот: какво значение имат те за това посещение в Бахрейн?

Те винаги имат същото значение. Папата става изразител на дълбоките очаквания на толкова много хора, които не виждат правата си зачитани, основните си права на живот, приобщаване, участие в благата на земята. Затова и в този случай, папата ще бъде изразител на тези, които нямат глас и ще се срещне с хората, които в известен смисъл, се намират в периферията на обществото. Трябва да се каже, че тези ценности са провъзгласени в самата Конституция на страната, която говори за избягване на всякаква форма на дискриминация.

Основната религия в Бахрейн е ислямът, докато католиците са малцинство. Какви са отношенията между Светия престол и тази страна от Персийския залив?

В Бахрейн ислямът е държавна религия, а шариатът е основният източник на закона. Християнската общност е около десет процента от това население, а католиците са между 80 и 100 000. Отношенията със Светия престол са установени през 2000 г. и ми се струва, че са добри. От страна на държавните власти винаги е имало уважение и сътрудничество към католиците, както от страна на вярващите, така и от страна на апостолическия викарий. Посещението на папата ще послужи именно за среща с тази общност и за да я насърчи както в живота, така и в нейното свидетелство.

Папата ще посети градовете Манама и Авали. Тук преди година беше осветена катедралата „Дева Мария от Арабия“: основният камък на тази църква – тухла от Светата врата на базиликата „Свети Петър“ – бе дарение именно от самия Франциск…

Наистина, има много тясна връзка чрез този символичен камък в основата на тази църква. Тази църква е важна за общността, която се нуждае от места за поклонение, където може да упражнява и живее вярата си на ниво празнуване. Но също така е важна и като знак на това уважение и внимание също и от страна на властите в страната към християнската общност. Така че това е красив символ, както и конкретна реалност, на това, което е било досега и на това, което се надяваме да бъде още повече в отношението към християнската общност.

(dg/vatn)