Търси

Бенедикт XVI Бенедикт XVI  

Зад стените на Петър, последните години на почетния папа

Последните години на Бенедикт XVI след оставката му през 2013

Алесандро де Каролис - Ватикана

Кастел Гандолфо, четвъртък, 28 февруари 2013 г. Дори стрелките на часовниците изглеждат уплашени от задачата, която ги очаква. Те трябва да отбележат времето в присъствието на множеството на препълнения площада пред Апостолическия дворец и наблюдавана от световните телевизии на безпрецедетна церемония от 20.00 часа,.

Впечатлението е, че се присъства на гигантско преобръщане extra omnes. Затворена врата не за раждането на един понтификат, а за неговия край. Църквата преживява Годината на вярата, но в тези моменти, в онези дни именно вярата на мнозина в Църквата е разклатена. Докато шокът продължава своята бавна крива на развитие, а Църквата и светът се подготвят за новото, в стаите на лятната резиденция на папите Бенедикт XVI прави първата стъпка от своето изкачване към Табор, както каза на последната молитва Ангел Господен, към една неизследвана досега страна на Свети Петровия престол:

„Господ ме призовава да „изкача планината“, да се отдам още повече на молитва и медитация. Но това не означава да изоставя Църквата, напротив – ако Бог ме моли за това, то е именно за да мога да продължа да й служа със същата всеотдайност и същата любов, с която съм се опитвал да го правя досега, но по начин, който е по-подходящ за моята възраст и моята сила” (Aнгел Господен, 24 февруари 2013 г.).

Свободен избор

Неумолимото отслабване на силите, усещано остро от известно време, го беше накарало от предишната година да обмисли жест, невиждан досега повече от стотици години. Оставката узрява в настоятелен разговор „от сърце до сърце“ (Cor ad cor loquitur) с „неговия Върховен настоятел“, казва години по-късно почетният папа пред журналиста Петер Зеевалд в книгата „Последни разговори“. Външният натиск, Vatileaks и скандалите, които мозайката от теоретици на конспирация рисуват от следващия ден, за да обяснят безпрецедентното, нямат нищо общо с това. Ако беше така, уверява Бенедикт XVI, „нямаше да си тръгна, защото човек не трябва да си тръгва, когато е под напрежение“.

Баща завинаги

По-скоро е интуиция и след това рационално разбиране, че един църковен пастир – независимо дали е папа или епископ – въпреки че никога не се оттегля от „сакраменталната мисия“, която „го обвързва в дълбините му“, може да се оттегли от конкретната си функция. Това е, казва папа Ратцингер, както „когато един баща престане да бъде баща, той остава такъв, но напуска конкретните отговорности”, когато тежестта на възрастта се усеща. Следователно не е предателство да се върнеш назад, а да останеш верен по различен път:

„Винаги“ е също е „завинаги“ – вече няма връщане към личното. Решението ми да се откажа от активното упражняване на служение не отменя това. Не се връщам към личния живот, към живот на пътувания, срещи, приеми, конференции и т.н. Не изоставям кръста, но оставам с Разпнатия Господ по нов начин. Вече не нося властта на служба за управление на Църквата, но в служба на молитва оставам, така да се каже, в двора на Свети Петър" (Обща аудиенция, 27 февруари 2013 г.)

Всичко и всички в молитвата

Тези думи, изречени на последната обща аудиенция, съдържат същността на размишленията преди оставката и са прелюдия към последствията, на човека, който е избрал да бъде невидим понтифекс, а не остров. Мостът е именно молитвата. В тишината на манастира Матер Еклезия - бивш манастир на Ватикана, пригоден за резиденцията на почетния папа - молитвата на Бенедикт XVI вече не е ограничена до малкото празни места в дневния ред, а има широкото време на една нова свобода. Ако в публичното пространство той многократно е говорил за света, че живее „сякаш Бог не съществува“, сега личният му живот протича в спокойна и постоянна молитва. Да бъде духовно „присъствие“ зад викария Франциск, който от 13 март донесе нови енергии и нов стил.

„Чувствам, че събирам всички в молитва, в настояще, което е Божие, където събирам всяка среща, всяко пътуване, всяко пастирско посещение. Събирам всичко и всички в молитва, за да ги поверя на Господ: така че да имаме пълно познание за Неговата воля, с цялата мъдрост и духовна интелигентност, и за да можем да се държим по начин, достоен за Него, за Неговата любов, носейки плод във всяко добро дело“ (Обща аудиенция, 27 февруари 2013 г.).

Братя

23 март 2013 г. Почти е обед, когато белият хеликоптер каца в Кастел Гандолфо. Няколко минути и камерата възобновява нещо невиждано. Двама усмихнати папи се държат в прегръдка, която пренаписва историята. Това е първата от поредица подобни срещи през следващите години, проведени на площад Свети Петър или във Ватиканските зали, а впоследствие, с напредване на възрастта, в стаите на манастира, които всеки път дават триизмерна мярка, изтръгвайки го от забравата, към специалното съжителство, открито в сянката на Купола на Микеланджело. Оттогава, Рождество, Възкресение Христово, рождени дни и годишнини са възможност за наемателя на религиозния дом Санта Марта да измине краткото разстояние, което го дели от този, който при повече случаи ще определи с нежна симпатия, "мъдрият дядо в къщи".

Защитен от доброто

Гласът му, леко отслабен и малко развълнуван, отново се чува публично, повече от три години след онзи 28 февруари 2013 г. Отново е 28, но през юни, денят през 2016 г., в който Бенедикт XVI тържествено отбелязва 65 години от свещеничесото ръкоположение. Тържеството в Клементинската зала се провежда в присъствието на Франциск и много кардинали и за почетния папа това е възможност да повтори на глас тази благодарност, която често си представяме изразена лично към неговия приемник:

„Благодаря преди всичко на Вас, Свети отче! Вашата доброта, от първия момент на избора, във всеки момент от живота ми тук, ме впечатлява, и ме изпълва вътрешно. Повече от Ватиканските градини, с тяхната красота, вашата доброта е мястото, където живея: чувствам се защитен. Благодаря и за думите на благодарност, за всичко. И ние се надяваме, че ще можете да вървите напред с всички нас по този път на Божественото милосърдие, показвайки пътя на Исус, към Исус, към Бог“ (Благодарност от почетния папа Бенедикт XVI, 28 юни 2016 г.).

Свят на живот и любов

Краткото му изпровизирано слово, изправен пред всички, е възвишен размисъл върху стойността на Евхаристията, видяна в нейния буквален и духовен смисъл. Това е тайнството на „благодарността“ за страданието на кръста, което – казва той – Исус превърна в благослов за човечеството. И от този кръст, до който остана верен, минавайки от престола до двора, всеки ден от своя невидим живот, смиреният работник на лозето се оставя да бъде вдъхновен за последното си желание:

„Накрая, искаме да станем част в това „благодаря“ на Господ и по този начин наистина да получим новината на живота и помощта за транссубстанцията на света: за да може той да не бъде свят на смъртта, а на живот; един свят в който любовта е победила смъртта” (Благодарност от на почетния папа Бенедикт XVI, 28 юни 2016 г.).

(dg/vatn)

 

 

31 Декември 2022, 14:17