Десет години от историческото оттегляне на Бенедикт XVI
В 11.46 преди десет години Джована Чири, кореспондент на Анса във Ватикана, пусна новина, белязала историята на Църквата. Оттеглянето от свети Петровото служение на Бенедикт XVI. Това не беше нещо непредвидимо. Каноничната кодификация, тази от 1917 г. и тази от 1983 г., предвижда тази възможност. Но изглеждаше, че това е по-скоро теоретична възможност, отколкото конкретна.
Вместо това, Йозеф Рацингер приложи за първи път тази норма. Той направи това по тържествен начин, със заявление на латински, произнесена пред кардиналите, събрани на консистория, сама по себе си доста рутинна, за гласуването на някои каузи за канонизации, в деня, в който Църквата чества Дева Мария Лурдска.
Папа Бенедикт обясни, че „след като многократно е изпитвал съвестта си пред Бог“, той „е стигнал до увереността“, че неговите „сили, поради напредналата му възраст, вече не са подходящи за адекватно упражняване на свети Петровото служение“. След това той добави, че „в днешния свят, подложен на бързи промени и развълнуван от въпроси от голямо значение за живота на вярата, за да управляваме лодката на Свети Петър и да проповядваме Евангелието, също е необходима сила както на тялото, така и на духа, сила, която през последните месеци е намаляла в мен до такава степен, че трябва да призная неспособността си да управлявам правилно служението, което ми е поверено“. Оттук и решението - взето „съзнавайки сериозността на този акт“ и „с пълна свобода“ - да се „откаже от служението на епископ на Рим, приемник на Свети Петър", считано от 20:00 часа на следващия 28 февруари.
Новината за оттеглянето смая почти всички присъстващи кардинали – Ратцингер беше уведомил много малко от своите сътрудници за жеста си – и изненада цялата Църква и целия свят. От този момент и до смъртта си Бенедикт XVI живя в манастира Mater Ecclesiae, запазвайки титлата почетен папа за себе си. Неговото оттегляне позволи избирането на първия латиноамерикански папа, на първия епископ на Рим йезуит, на първия приемник на Петър, който за първи път в историята избра „името“ Франциск.
С решението на Бенедикт, в светлината на факта, че вече е по-лесно да се достигне дълбока старост, отказът от папството вече няма да бъде изключение, а може да се превърне в практика. Самият папа Франциск не изключва възможността за съвместно съществуване на няколко почетни папи, като повтори, дори наскоро, че за момента дори не му хрумва да подава оставка. Решението на Бенедикт също предизвика дебат сред учените за това как в крайна сметка да се регулира фигурата на папата след неговата оставка и как да се регулира изключително деликатният случай на римския престол, който е напълно и трайно затруднен поради инвалидизиращо заболяване на папата.
