„Доктрината за откритията“ никога не е била католическа

Ватикан нюз

Благодарение на помощта на коренното население, „Църквата придоби по-добро съзнание за тяхното страдание, минало и настояще, поради експроприацията на техните земи ... и за политиките на насилствена асимилация, насърчавани от правителствените власти в миналото, насочени към елиминиране на техните култури“. Това се чете в „Съвместна нота за т.нар Доктрината за откритията“ на Ведомствата за култура и образование и за насърчаване на цялостното човешко развитие, публикувана на 30 март. В документа се посочва, че „Доктрината за откритията“, теория, която служи за оправдаване на експроприацията на местното население от колонизиращите сили, „не е част от учението на Католическата църква“ и че папските були, чрез които се дават права на колонизиращите владетели никога не са били част от учението на Църквата.

Това е важен текст, който осем месеца след посещението на папа Франциск в Канада ясно потвърждава отхвърлянето от страна католическата църква на колонизаторския манталитет. „През цялата история – се припомня в бележката - папите са осъждали актовете на насилие, потисничество, социална несправедливост и робство, включително тези, извършени срещу коренните населения. В историята има много примери за епископи, свещеници, монаси и миряни, които дадоха живота си в защита на достойнството на тези народи“. Но бележката също така не пропуска да спомене, че „има и много християни, които са извършили нечестиви действия срещу местните народи, за които последните папи поискаха многократно прошка“.

По отношение на „доктрината на откритията“ се посочва, че „правната концепция за „откритие“ е била обсъждана от колониалните сили от 16-ти век и е намерила особен израз в съдебната практика на 19-ти век в съдилищата на различни страни, според който откриването на земи от заселници дава изключителното право за заличаване, чрез закупуване или завладяване, на титлата или притежанието на тези земи от коренното население“. Според някои учени тази „доктрина“ е намерила основата си в различни папски документи, по-специално в булите на Николай V „Dum Diversas“ (1452) и „Romanus Pontifex“ (1455), и тази на Александър VI „Inter Caetera“ ( 1493). Това са актове, с които тези двама папи упълномощават португалските и испанските владетели да завладеят имотите в колонизираните земи чрез подчиняване на коренното население.

„Историческите изследвания ясно демонстрират“, се казва в нотата, „че въпросните папски документи, написани в конкретен исторически период и свързани с политически въпроси, никога не са били считани за израз на католическата вяра“. В същото време Църквата „признава, че тези папски були не отразяват адекватно равното достойнство и права на коренното население“. И добавя, че „съдържанието на тези документи е било манипулирано за политически цели от колониалните сили в конкуренция помежду си, за да оправдаят неморални действия срещу местното население, понякога извършвани без съпротивата на църковните власти“. Ето защо е правилно, казват двете ведомства на Светия престол, „да признаем тези грешки, да признаем ужасните последици от политиките на асимилация и болката, изпитана от коренното население, и да поискаме прошка“.

След това се цитират думите на папа Франциск: „Никога повече християнската общност не може да си позволи да бъде заразена от идеята, че една култура превъзхожда другите или че е легитимно да се прибягва до начини за принуда върху другите“. И се припомня „недвусмислено“, че учението на Църквата подкрепя уважението, дължимо на всяко човешко същество и „следователно отхвърля онези концепции, които не признават присъщите човешки права на местните народи“, включително това, което е известно като „Доктрината за откритията“.

И накрая, нотата споменава „многобройните и повтарящи се“ изявления на Църквата и папите в полза на правата на коренното население, започвайки от това, съдържащо се в Булата „Sublimis Deus“ на Павел III (1537), който тържествено заявява, че коренните населения не трябвало „по никакъв начин да бъдат лишавани от свободата си или от притежанието на имуществото си, дори ако не са от християнската вяра; и че те могат и трябва, свободно и законно, да се радват на свободата си и на притежанието на благата си; и по никакъв начин не трябва да бъдат поробвани; ако се случи обратното, то ще бъде невалидно и няма да има никакъв ефект“. Съвсем наскоро солидарността на Църквата с коренното население доведе до „силната подкрепа на Светия престол на принципите, съдържащи се в Декларацията на ООН за правата на коренните населения“. Прилагането им „би подобрило условията на живот и би спомогнало за защитата“ на правата на тези народи.