Светият Престол: всички държави нека бъдат средство за мир

Микеле Равиарт – Маня Кавалджиева – Ватикана

Направено ли е всичко възможно, за да се спрат войните, които съставляват тази трета световна война на части, както я нарече папа Франциск, която пряко или косвено засяга целия свят? Това попита монсеньор Фортунатус Нвачукву, постоянен наблюдател на Светия престол към Службата на ООН и специализираните институции в Женева, който участва в Сегментите на високо равнище на 52-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека, които се провеждат в швейцарския град.

Сътрудничество и доверие

В този момент, обясни монсеньор Нвачукву, ние „всички сме призовани да станем средства на мира и да работим за подновено чувство за отговорност и обща солидарност, като в същото време насърчаваме атмосфера на сътрудничество и взаимно доверие като основа на траен мир“. Цел, която става все по-обхватна и трудна, след една година война в Украйна, чиито жертви не са само участниците в битките или нападенията на гражданските инфраструктури и чиито последици в секторите на енергетиката и производството на храни засягат цели региони, дори извън Европа. Сътрудничество и доверие наистина са единствената гаранция за сигурност, за разлика от превъоръжаването. В този смисъл „Светият Престол подновява своя апел към международната общност да продължава по пътя на пълното разоръжаване“.

Да не отвръщаме погледа си от мигрантите

След това Светият Престол подчерта, че „конфликтите, социално-политическата нестабилност и все по-често природните бедствия“ са сред основните причини за миграцията. Имигрирането обаче не винаги е лесен избор и много често хората предприемат опасни пътувания, по несигурни маршрути и често оставени в ръцете на трафикантите, за да стигнат до местоназначението. Следователно международната общност „не може да отмества погледа си, или да се ограничава с изолирани инициативи". „Ако от една страна е от съществено значение да се предоставя хуманитарна помощ при извънредни ситуации и да се насърчава интеграцията на мигрантите в приемните страни, също така е от съществено значение да има сътрудничество на многостранно ниво, за да се гарантира правото на хората да остават в страните си на произхода, в мир и сигурност“.

Да се насърчава правото на живот

Многостранното сътрудничество обаче, както показва войната в Украйна и неравномерното разпределение на ваксините по време на пандемията, е изпаднало в криза и на различните международни форуми също бе забелязано увеличаване на опитите на някои държави да наложат собствената си визия, често на в ущърб на бедните и развиващите се страни, получатели на помощ само ако приемат определени програми. Един вид „идеологическа колонизация“, поясни наблюдателят на Светия Престол, както е в случая с „така нареченото право на аборт“. „Под претекст за погрешно разбране на понятието за прогрес, този принудителен подход към международната политика подкопава упражняването на основните права“, потвърди монсеньор Нвачукву, „включително, на първо място, правото на живот“. „Когато животът не се признава като ценност сам по себе си“, каза той, „може да бъде подчинен на определени интереси, особено когато засегнатите страни не могат да се защитят. Това включва децата, неродените, болните, възрастните хора и хората с увреждания." Освен това,  „правото на живот е застрашено и от практиката на смъртното наказание, което за съжаление все още е твърде широко разпространено“. „Никой не може да претендира за права върху живота на друго човешко същество“.

Защита на религиозната свобода

На вниманието на Съвета по правата на човека, Светият Престол постави и въпроса за дискриминацията на религиозна основа, която засяга една трета от хората по света. „Тревожно е, че хората са преследвани само за това, че публично изповядват вярата си“, каза Нвачукву, „понякога дори от националните власти срещу малцинствата“. Увеличават се и нападенията срещу свещени места и религиозни лидери. Освен това, в някои страни, пред привидна толерантност и приобщаване, „е налице тънка форма на цензура, поради което изразяването на своята вяра може да засегне чувствителността на другите". Както каза папата, „религиозната свобода не може просто да бъде сведена до свобода на преклонение, а е едно от минималните изисквания за достоен живот“.