Велики пости. Там, където ангелите пеят и докосват земята
Мария Милвия Морчано – Маня Кавалджиева – Ватикана
Статуите на ангелите на моста „Сант Анджело“ не са обикновена украса, отзвук от императорските орнаменти по улиците с колонадите и пътищата на триумфите. Тези каменни ангели ни придружават, когато преминаваме над река Тибър, като спомен за паметно събитие: именно денят, в който тези ангели са се спуснали над земята с разтворени криле, летейки около безценната икона на Дева Мария Salus Populi Romani (Спасение на римския народ) от базиликата „Санта Мария Маджоре“, носена по време на процесия, за да се сложи край на чумната епидемия.
Зараждането на молитвата Царице Небесна
Папа Григорий Велики се е молил за края на епидемията, поставила целия град на колене и причинявайки хиляди жертви. Било е година 590. Той организирал седемкратна процесия до базиликата „Свети Петър“, като начело на процесията е била носена свещената икона на Мария, след която са вървели всички хора.
Когато стигнали до мавзолея на император Адриан, наричан тогава „Замъкът на Крешенци“, единствената връзка на това място между двата бряга на река Тибър, във въздуха се усетил вихър от ангелски крила: ангелите пеели „Царице Небесна, радвай се, алилуя – защото, Когото си заслужила да носиш, алилуя – Възкръсна, както рече, алилуя!“. Папата отвърнал „Моли се на Бога за нас, алилуя“. Точно тези са думите на молитвата „Царице Небесна“, които оттогава се произнасят вместо молитвата Ангел Господен през пасхалния период и поздравяват Царицата Мария в знак на радост за Възкресението на нейния Син. Тази молитвена песен възниква именно на това място и има ангелски корени.
Свети архангел Михаил и ангелите
Според известната легенда, през 590 г., по време на чумна епидемия, папа Григорий Велики видял на върха на крепостта архангел Михаил, който сложил меча в ножницата си, което означавало края на бедствието.
Оттогава мястото е посветено на небесните създания. Отгоре на мавзолея (променил тогава името си в „замък на светия ангел“), се поставя статуята на водача на ангелите.
Първата статуя на ангела, датираща от времето на папа Павел III през 1544 г,. е дело на Рафаело да Монтелупо, изработена от мрамор и медна сплав, висока малко повече от 3 метра и реставрирана от Бернини през 1660 г. По-късно тя е заменена от настоящата, която дори отдалече се вижда днес най-отгоре на мавзолея и не може да бъде сбъркана с друга: творбата е на фламандския скулптор Питър Антон Вершафелт, спечелил конкурса, обявен от папа Бенедикт XIV по случай юбилея от 1750 г. и тържествено открита две години след това, през 1752 г.
Мостът в началото
Конструкцията на моста, както я виждаме днес, е в резултат на реставрации през вековете. В началото мостът е бил построен от император Адриан, за да свързва неговия мавзолей, огромната му гробница, подобна на етруски тумулус, открита през 134 г. И името на моста било прослава на неговия строител, защото се е наричал pons Aelius или Hadriani.
Мостът не е имал толкова свързваща функция, колкото е трябвало да бъде демонстрация на имперската мощ. Но все по-голямото значение, което е придобивал района на левия бряг на река Тибър, благодарение на привлекателната сила на мястото, където е бил разпънат апостол Петър, както и на базиликата, посветена на светеца, с течение на времето го превръща в невралгичен център на пътното движение. През Средновековието, наистина, мостът се е намирал на пътя, изминаван от поклонниците, отправени към гроба на Петър. Затова той приема името pons Sancti Petri. По този маршрут са минавали много хора, особено по време на юбилеите на църквата, като юбилеят през 1450 г., който е струвал живота на много поклонници, паднали в реката поради срутването на парапетите на моста, съборени от тежестта на тълпите от хора, които са минавали по него. На входа на моста е имало два параклиса, които по-късно, през 1527 г., са били разрушени и заменени, през 1535 г., с двете статуи на светите Петър и Павел.
Ръката на Бернини
През 1669 г. папа Климент IX нарежда изграждането на нов парапет, проектиран от главната фигура на художествената сцена в Рим през XVII век: Джан Лоренцо Бернини.
На балюстрадата на моста се поставят десет статуи, по пет от всяка страна, изобразяващи ангели, носещи инструментите на Страстите Христови. Ръководството на работата отново е поверено на Бернини, но реализацията се дължи на неговите ученици, с изключение на два ангела, изваяни от самия майстор: ангелът с надписа INRI (Исус от Назарет, Цар на юдеите) и този с трънения венец, които сега се намират в базиликата „Сант Андреа деле Фрате“, като на моста са поставени техни копия. На всяка поставка, върху която са изправени статуите, има кратки извадки от Стария и Новия завет, които помагат да се разбере предмета, носен от крилатите ангели.
Докато ангелът с колоната на бичуването идеално възпроизвежда тази, запазена в базиликата „Санта Праседе“, картушът с INRI е представен чрез сгънатия надпис, изписан „по античния“ начин. Бернини не се бе вдъхновил от картуша, открит в базиликата „Светият Кръст от Йерусалим“ с надписа върху Христовия кръст, на три езика: иврит, гръцки и латински, както е разказано в Евангелията.
Наистина, откриването на надписа на Кръста (Titulus Crucis) бе предизвикало голяма сензация и от този момент той бе изобразяван твърде достоверно от творците, като се започне от Лука Синьорели и Микеланджело. Но е съвсем ясно, че пренасянето върху скулптура на такива ситни и трудни за четене от разстояние надписи, несъмнено ще има по-малък ефект.
