Папата променя наказателното законодателство и съдебната система на Ватикана

Салваторе Чернуцио – Маня Кавалджиева – Ватикана

Въз основа на „нуждите, възникнали през последните няколко години в сектора на правораздаването“ във Ватикана, папа Франциск въведе някои промени в наказателното законодателство и съдебната система на Ватикана, които са в сила от 13 април.

„Допълнителни корекции“ ги нарича папата в нов документ „моту проприо“, публикуван на 12 април, наложили се и поради „умножаването“ на въпроси, които изискват „бърза и справедлива дефиниция в процедурната област“ и следователно с „нарастващото работно натоварване“ за съдебните органи. Позоваване на различните текущи съдебни производства, като се започне с това за управлението на фондовете на Светия Престол, което започна на 27 юли 2021 г. и все още е в ход.  

Да се подобри действието на системата

Промените, въведени от папата, имат за цел да опростят механизмите и да гарантират, че се поддържат и ако е възможно – се подобрява „действието на системата“. Сред нововъведенията се отбелязва по-прецизна класификация на разследващите и прокурорските функции на Службата на насърчителя на правосъдието; възможността да се добави заместник към колегията на тримата магистрати – който да остане само един – в случай, че някой от членовете трябва да напусне; възможността папата да назначи допълнителен председател на Трибунала на Ватикана, ако заемащият длъжността е в годината, в която трябва да се оттегли; отмяната на постоянното присъствие на поне един съдия от съдийската комисия. Тази последна новост бе въведена в Закон номер CCCLI от 16 март 2020 г., с който папата обнародва нов съдебен ред.

Функции на насърчителя на правосъдието

От този закон, първият параграф се заменя със следния: „съдебната власт в държавата Град Ватикан се упражнява от името на папата, за съдийските функции, от Трибунала, от Апелативния съд и от Касационния съд; за разследващите и прокурорските функции, от Службата на насърчителя на правосъдието“.

Друга специфичност, въведена в  „Моту проприо“ на папата,  е, че „магистратите се назначават от главата на римокатолическата църква и при упражняването на функциите си те се подчиняват единствено на закона“. В документа се казва също така, че те „упражняват правомощията си безпристрастно, въз основа и в рамките на установените от закона компетенции".

Отново по отношение на насърчителя на правосъдието,  той (както се казва в документа) може да представи пред Съда „искане за решение да не се процедира", когато смята, че „са налице условията за даване на съдебно опрощаване" или че деянието „може да се счете за маловажно въз основа на начина на поведение, на личността на обвиняемия, на вредата, причинена на потърпевшето лице или на причинената опасност“, както и поради евентуални поправителни действия от страна на обвиняемия.

Пълно работно време

С документа се отменя параграф 2 на член 6, с който се постановяваше заетост на пълен работен ден на поне един от редовните магистрати на Трибунала „без да има трудови правоотношения или да извършва дейност на свободна практика от продължителен характер“. Докато отсега нататък всеки ще може да заема други длъжности и никой не ще трябва да изпълнява своите задължения на пълен работен ден.

Назначаване на заместник

Друга промяна се отнася до параграф 3 от същия член 6, който предвиждаше: „Трибуналът съди в състав от трима магистрати, определени от председателя на Трибунала, като се вземат предвид техните професионални умения и естеството на производството“. Днешният документ „Моту проприо“ установява, че председателят на Трибунала ще трябва да има предвид, при назначаването на магистратите, „датата на прекратяване назначението съдиите във връзка с предвидимата продължителност на процеса". „При спазване на принципа за несменяемост на съдията и за осигуряване на разумната продължителност на процеса, председателят може да назначи заместник, който да участва в работата на колегията и да може да решава в случай на възпрепятстване или при прекратяване функциите на даден магистрат“.

Прекратяване мандата на председателя

Накрая, промени в член 10 относно преустановяване на службата на председателя на Ватиканския трибунал. Законът от 2020 г. предвижда, че „в края на съдебната година, в която навършват седемдесет и пет години, редовните магистрати са длъжни да подадат оставка, която влиза в сила с приемането й от папата      , който „може във всеки случай да разпореди оставането на длъжност на редовните магистрати извън посочените ограничения в предходния параграф“. Към този параграф се добавя нов, който постановява, че папата „по време на съдебната година, в която председателят трябва да подаде оставка, може да назначи заместник-председател, който подпомага председателя при упражняването на неговите функции“ и изпълнява „заместнически функции“, като председателства „колегиите при съдебните решения с предвидима продължителност повече от една година“ и „като поема длъжността в момента на прекратяване на мандата на председателя“.