Мирът и СМД 2023 в новите пощенски марки на Ватикана
Милвия Морчано – Маня Кавалджиева – Ватикана
Ватиканската поща и отдел „Филателия“ на Губернаторството на Ватикана издават нови пощенски марки, за отбелязване на някои важни годишнини и предстоящи важни срещи, които ще се проведат през настоящата година, като Деня на младежта в Лисабон. На 16 и 17 май 2023 г., пощенската служба, находяща се на площад „Свети Петър“, в сградата на крило „Карл Велики“, ще използва специалния печат за анулиране. Като алтернатива, анулирането на марките, надлежно залепени от желаещите със стойностите, за които се отнася анулирането, може да бъде поискано от сектор „Анулиране“ на службата „Пощи и филателия“, до 17 юни 2023 г.
Изображения на радост и динамика за Световния ден на младежта в Лисабон
Пандемията принуди да не се проведе XXXVII Световен ден на младежта през 2022 г., който беше отложен за 2023 г. Той ще се състои от 1 до 6 август, дати, които все повече наближават. За това издание избраният град, както обяви кардинал Фарел по време на заключителната литургия на СДМ в Панама, е португалската столица Лисабон. Папа Франциск пожела за мото на срещата един стих, взет от Евангелието на Лука, 1,39: „Мария стана и отиде бързо“, подчертавайки важността да сме устремени, винаги готови и никога без търпение, следвайки пътя на проницателността. Така във видео послание, адресирано до младите хора за подготовката за срещата, папа Франциск насърчи младежите със следните думи: „По време на тази среща, през този ден, научете се винаги да гледате към хоризонта, винаги да гледате нататък, отвъд. Не градете стена пред живота си. Стените ви затварят, хоризонтът ви кара да растете! Винаги гледайте към хоризонта, с очите си, но преди всичко със сърцето си! Отворете сърцето си! За други култури, за други момчета и момичета, които също идват за този Ден”.
Пощенската марка, издадена от Ватикана за СМД 2023, е идеален художествен израз на думите на папата. Реализирана по рисунка на художника Стефано Мори, тя е вдъхновена от Паметника на откритията (Padrão dos Descobrimentos), който стои на левия бряг на река Тежу в квартала Белен, Лисабон, паметник, реконструиран изцяло през 1960 г., по повод 500-годишнината от смъртта на Енрике Мореплавателя, за да чества португалските открития. В паметника на река Тежу, Енрике Мореплавателят ръководи екипажа в откриването на новия свят. По същия начин, на пощенската марка, папа Франциск напътства младите хора и Църквата, представена от лодката на Петър, за да открият „тази епохална промяна“, както посочи папата по повод на Църковния конгрес във Флоренция, без да се примиряват мълчаливо с навика да се ориентират с поглед, до степен, че да не видят самото реално пристанище, което ги очаква. Монументът-кораб от бял камък се откроява на фона на синьото небе. Носът му сякаш се издига нагоре; момчетата, облечени в цветни дрехи, с радостно развяващо се знаме на Португалия. Следователно, динамична и радостна е темата на тази филателна емисия, горе вляво завършваща с логото на срещата, създадено от Беатрис Роке Антунес, млада португалска дизайнерка. Символът е кръст, който се откроява на фона на ясното небе, на което са изписани профилът на Мария и броеницата. Динамично и устремено изображение, точно като думите от Евангелието на Лука.
Европа 2023: Мир – най-великата ценност на човечеството
Тази година поредицата „Европа“ реши да посвети емисиите на неотложната тема за мира: извънредният Съвет на директорите на PostEurop, проведен на 25 април 2022 г., първоначално бе решил да изобрази подводната флора и фауна, след което се взе решението за „МИР, най-великата ценност на човечеството“, като по този начин прие предложението на украинския пощенски оператор Ukrposhta, за да покаже солидарност с Украйна и да насърчи универсалната ценност на мира по целия свят. Серията, издадена от Ватикана, има две стойности. Първата, 0,10 евро, възпроизвежда моментът, в който папа Франциск, по време на общата аудиенция на 6 април 2022 г., показва украинското знаме, донесено от измъчения град Буча, където току-що бе станало друго ужасно избиване. По него повод, папата помоли да не забравяме украинските деца, принудени да бягат от родината си, за да отидат в мирна земя, и да не забравяме украинския народ, „благороден и мъченически народ“.
Стойността 1,25 евро възпроизвежда мотива, общ за всички пощенски администрации-членки на PostEurop, избран чрез конкурс, отворен за всеки желаещ да участва. Спечели мотивът „Възелът на мира“, предложен от пощите в Люксембург, успял да предаде и представи само с един графичен знак послание за мирно съвместно съществуване. Авторите на пощенската марка, графичните дизайнери Линда Бос и Руна Егилсдотир, са се вдъхновени от келтския символ на любовния възел, съставен от две сърца, чиито линии се протягат като ръце и завършват с преплетени длани. Желанието е с този символ да се предложи нов символ на мира, който да преодолее културните бариери и да обедини всички нации по света. Цветовете напомнят за глобалността на страните, ръцете с преплетени пръсти призовават за взаимно уважение.
Юбилеят в Сполето през годишнината от освещаването на катедралата
Ватиканът, заедно със Суверенния Малтийски орден, чества 825-та годишнина от освещаването на катедралата „Санта Мария Асунта“ в град Сполето, осветена през 1198 г. от папа Инокентий III. За тази годишнина бе обявена юбилейна година (16 октомври 2022 г. – 25 октомври 2023 г.), която съвпада със синодалния път, който папа Франциск пожела да започне в италианските епархии и „това ще бъде повод да се проследи отново историята на нашата прекрасна Катедрала, не като научно припомняне на факти и личности, нито като възпоминание на предполагаема минала слава, а като духовно размишление за това, което сме били, за това, което сме и за това, което сме призовани да бъдем, за да изградим нашата местна Църква със свят живот и с индивидуални и колективни избори в съответствие с Евангелието“, пише архиепископът на Сполето-Норча, Ренато Бокардо, в пасторалното писмо „Църквата на Христос, Църква за света“. По повод литургията за началото на юбилея, папата изпрати своето послание с добри пожелания за годишнината: „Сполето благодари на Бог за даровете, които Светият Дух е изпратил през много векове, с такова уникално съкровище от изкуство и история, съхранено в неговата древна катедрала. [...] Пожелавам свидетелството на вяра и красота, присъстващи в катедралата, която е движещата сила на епархийския живот, да съживи Божията любов у тези, които я посещават, да укрепи връзката със собствените корени и да засили хармония между членовете на общността.
Във винетката е изобразена фасадата на катедралата, на която се вижда мозайката, представяща Спасителя, който благославя, между Дева Мария и Свети Йоан Евангелист, „насърчение да живеем с принадлежност към Църквата, като ученици-мисионери, за нова радост във вярата и за евангелизаторска плодотворност“. В горната част на пощенската марка е възпроизведена фреската „Коронясването на Богородица“, която краси абсидата на катедралата и е от цикъла стенописи на тема „Животът на Богородица“, който покрива цялата абсида и е реализиран в периода 1466 и 1469 г. от великия флорентински художник отец Филипо Липи.
Важен етап през двестагодишнината от обединението на две конгрегации
На 23 юни 1823 г., в жилището на свещеника към църквата „Сан Пиетро ин Винколи“, беше отпразнувано обединението между редовните каноници на Латеранската конгрегация и тези на конгрегацията на Пресветия Спасител, и двете възникнали в началото на от IХ век. Поддръжникът на тона обединение, от който е създадена днешната Конгрегация на редовните канони на Пресветия Спасител Латерански, бе абат Винченцо Гарофали.
Следователно 2023 г. представлява важен етап от хилядолетния исторически маршрут на социално-църковната реалност на двете Конгрегации, чиято вековна история е много добре обобщена в съответните идентифициращи имена. Канониците са духовници, официално регистрирани в списъка или канона на Капитула на дадена църковна общност. След Латеранския синод от 1059 г., благодарение на Григорианската реформа, свещеническите манастири на общия живот се обединяват отново в ордена на Свети Августин, приемайки неговото правило. През 1446 г. папа Евгений IV приписва на редовните каноници престижната титла „Латерански“, като служители на Църквата, която е Майка на всички църкви, римската базилика „Сан Джовани ин Латерано“. Докато името Пресвети Спасител е дължимо позоваване на постоянната връзка и на пълната отдаденост на Исус Христос. Неслучайно гербът възпроизвежда неговия образ, поставен на пощенската марка и представя рисунка върху платно, с герба на новата Конгрегация, запазен в езин люнет на тавана на старата сакристия на църквата „Сан Пиетро във Винколи“, приписван на Отавио Мациенти около средата на седемнадесети век. Конгрегацията присъства в Италия, но също и в Европа, с провинциите на Франция, Белгия, Холандия и Полша, както и в испано-американските, бразилските и аржентинските провинции, каноничният ред предвижда различни видове апостолство: от литургичното поклонение, до проповядването на Божието Слово, от енорийските дейности, до младежкото образование и до мисиите.
Защитата на историческите и художествени паметници на Светия Престол
Папа Пий XI създава на 27 юни 1923 г. Постоянната комисия за защита на историческите и художествени паметници на Светия Престол, с цел „постигане не само на по-голямо единство и приемственост в насоките за консервационните и реставрационни работи, свързани с историческите и паметници и тези на изкуството, зависещи от Светия Престол, но също и по-рационално разпределяне на съответните компетенции и отговорности, като се има предвид универсалната известност на паметниците, собственост на Светия Престол", както и да „предложи онези консервационни и реставрационни работи, които се считат за необходими". По време на работата по реорганизирането на Курията със Свети Павел VI през 1965 г., задачите на Комисията бяха разширени и до оценката на предоставянето на произведения на изкуството, собственост на Светия Престол. И още. С влизането в сила на Закона за защита на културното наследство през 2001 г., по време на понтификата на свети Йоан Павел II, Постоянната комисия трябваше да се произнесе по всичките реставрационни намеси, новите строежи, изложбените проекти и работата по защитата, която се извършва в държавата Град Ватикан и в извънтериториалните зони.
Комисията – в рамките на проекта за преустройство на казармите на Папската швейцарска гвардия – настоя за монументалното възстановяване на вратата „Порта Свети Петър“, представена във възпоменателната брошура на тази стогодишнина и която през следващите години ще бъде освободена от всички съвременни допълнения и ще бъде предоставена на обществеността в целия си блясък. Наистина, тази врата всъщност е главният вход от север в стената, построена от папа Лъв IV, между 848 и 852 г., след разграбването на базиликата Свети Петър, извършено от сарацините през 846 г. Реставрирана е няколко пъти, до последното обновяване от папа Александър VI и окончателно затворен от свети Пий V, който я включи в казармата на Папската швейцарска гвардия. С папа Франциск тя отново ще може да се използва от общността.
