Сестра Лучия бе обявена за достопочтена

Кристофър Уелс – Светла Чалъкова - Ватикана

Кармелитката Лучия де Хесус Роза дос Сантос, която заедно със своите братовчеди Франсиско и Ясинта Марто станаха свидетели на поредица от явления на Пресвета Дева Мария във Фатима, беше обявена от Църквата за достопочтена.

Указът за признаване на героичните добродетели на сестра Лучия беше обнародван на 22 юни с одобрението на папа Франциск.

През 1916 г. Лучия и двамата ѝ братовчеди съобщават, че са били посетени от ангел в района на Фатима, Португалия. На следващата година, започвайки от 13 май, децата твърдят, че получават поредица от явления от Дева Мария, които кулминират шест месеца по-късно с прочутото „Чудото на слънцето“, което е било наблюдавано от десетки хиляди хора.

След преждевременната смърт на нейните братовчеди, които умират няколко години по-късно от испански грип, сестра Лучия остава единственият пазител на посланието, поверено ѝ от Дева Мария, което тя преписа, по инициатива на епископа на Лейрия Хосе Алвес Корея да Силва, в четири документа между 1935 и 1941 г.

По-късен документ, датиран от 1944 г., съдържащ така наречената „трета тайна“, бива изпратен в Рим и отворен за първи път през 1960 г. Свети Йоан Павел II, който имаше специална набожност към Дева Мария от Фатима, позволи тайната да бъде публикувана през 2000 г.

Изключителност и обикновеност

Сестра Лучия прекарва целия си живот, посветена на посланието, което получи във Фатима. Отначало тя постъпва при сестрите Доротейки във Вилар; по-късно става кармелитка в Коимбра, където умира на 13 февруари 2005 г.

Разликата между нейния живот и явленията, казва Декретът, „също е трудна, защото голяма част от нейното страдание се дължи на тях: тя винаги е била скрита, защитена, пазена. Човек може да види в нея цялата трудност да събере изключителността на събитията, на които е била зрител, и обикновения живот на монашество като този на Кармил.

Явленията са били одобрени от различни папи, докато Църквата отбелязва 13 май като незадължителен празник на Дева Мария от Фатима. Папа Франциск посети Фатима през 2017 г. за 100-годишнината от явленията, по време на което той канонизира Франсиско и Ясинта. С декрета от 22 юни каузата за канонизация на преподобна Лучия продължава да напредва.

Мъченици от Гражданската война в Испания

Указът също признава мъченичеството на двадесет души, убити от „омраза към вярата“ през 1936 г. по време на Гражданската война в Испания.

Отец Мануел Гонзалес-Серна Родригес, роден в Севиля през 1880 г. и е назначен за енорийски свещеник в близкия Константина през 1911 г. Арестуван през нощта на 19 юли 1936 г. от републиканската милиция той е екзекутиран в сакристията си четири дни по-късно.

Това лято бележи началото на Испанската гражданска война, много други свещеници са екзекутирани в и около Севиля, често без съдебен процес. Сред мъчениците са също отец Мариано Кабалеро Рубио, чиято енория в Уелва бива опожарена преди ареста му; семинаристът Енрике Паласиос Монраба, който е арестуван и убит заедно с баща си на 19 години; но също и адвокат, фармацевт, членове на енорийския съвет и прислужник на сестрите клариси, който е живеел с овдовялата си майка близо до манастира.

Над две хиляди мъченици от гоненията в Испания вече са канонизирани, докато каузите на още около две хиляди продължават да напредват.

Други четирима нови доспоточтени

Заедно със сестра Лучия, четирима други Божии раби бяха обявени за достопочтени.

Сестра Мария Ланг, която напуска родната си Куба за Съединените щати поради расова дискриминация, основава Конгрегацията на сестрите облатки на провидението в Балтимор през 1829 г. Орденът е посветен на училищното образование.

Салезианецът Антонио де Алмейда Лустоза, който служи като архиепископ на Форталеза, Бразилия и умира през 1974 г. Той е убеден, че първата евангелизация се състои във възстановяване на достойнството на най-бедните хора и семейства. Бил и есеист, учен и художник.

Венецианският свещеник Антонио Пагани е бил францискански богослов по време Трентския събор, популяризатор на католическите миряни и е основател на Братята на Кръста и Обществото на смирените сестри 1579 г.

И накрая, с. Анна Канталупо, викентинска монахиня от Катания, която се посвещава на грижата за болните бедни, особено сираците от войната, но също на духовната грижа за войниците от Втората световна война, преминаващи през сицилианския град.