Кардинал Гамбети: любовта се предава чрез снижаване, а не чрез налагане
Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова – Ватикана
„Любовта и животът се предават чрез принизяване, а не чрез налагане. Няма друго по-ценно съкровище, което ние, християните, трябва да пазим“. Така кардинал Мауро Гамбети, протойерей на Ватиканската базилика и генерален викарий на папата за Ватикана, обобщи първото учение на Христос към нас, неговите ученици, в проповедтаси на литургията на празника на Тялото и Кръвта Христови, която председателства в базиликата „Свети Петър“ на олтара на свети Петровия престол. Францисканският кардинал припомня, че Исус, „когато говори за въздигане, винаги загатва за своето издигане на кръста, тоест за своето унижение, защото именно там блести Божията любов към човека“.
Поканата за Братството на Световната среща в събота
Кардиналът подчерта, че като споделяме Неговото Тяло в Евхаристията като храна, слязла от небето, ние всички сме братя, както ще бъде казано на Световната среща за човешкото братство в събота. И ако „наистина искаме пълноценен живот, нека се вслушаме в поканата на Исус: стани, яж и върви!... пътят е дълъг, винаги сме пътници“, но не сами, или Not Alone, както гласи мотото на събитието на 10 юни, което ще се проведе на площад „Свети Петър“.
Молитви за бързото възстановяване на папата
Кардинал Гамбети, във входната молитва на литургията, призова да си спомним в молитва папа Франциск, приет в поликлиника „Джемели“, и да се молим за здравето му. Също в една от молитвите на вярващите, бе отправена молитва за бързото възстановяване на Франциск. В своята проповед, коментирайки откъса от Евангелието според Йоан, предложен от литургията за празника, архиерея на Ватиканската базилика припомни, че в четвъртото Евангелие „Исус разкрива дара на Себе Си в евхаристийния хляб и вино не в една последна вечеря, а веднага след чудното умножение на хлябоветете”.
Думите на Исус: Аз съм живият хляб, слязъл от небето
След това кардиналът подчерта, че темата за храната е силно символична. „Ако в известен смисъл това, което ядем и пием, „се превръща в нас“, в друг смисъл „ние ставаме“ това, което ни храни, принадлежим му“, защото ние не сме „собствениците“ на живота, а зависим от това, което ядем и пием. Ето защо твърдението на Исус: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“, има за Гамбети „огромно значение, което заключва в себе си тези и други значения“.
Около олтара споделяме Христос, който ни се предлага
На първо място, Спасителят ни напомня, че „ако някой яде този хляб, той ще живее вечно“, така че ... „да се храниш с тялото и кръвта на Христос означава да установиш пълно общение, да разпознаеш Неговата божественост, потопена в очарователната човешка плът“. Освен това, около олтара ние, християните, „всички ме сътрапезници, споделяме един и същи Господ, който ни предлага Себе си“, а с Него и своите учения, „своето постоянно присъствие, братски жестове, мълчания и спомени“. Така църковната общност, която празнува присъствието на Господ, „се превръща стъпка по стъпка в мистичен дом на Вечния, за да може светът да живее, за да могат всички да бъдат братя“, както ще бъде казано тази събота на повод на Световната среща за човешкото братство".
Ние не обичаме да се принизяваме
Защо тогава, запита викарият на папата за града Ватикана, въпреки че желаем живота, вечния живот и общението с другите, „се затрудняваме да разпознаем пътя на Бог, който се разкрива в живия хляб, слязъл от небето?“ . Основната пречка за Гамбети вероятно се крие в глагола, който характеризира „Божието действие: принизи се, за да предаде любовта“. Ние, обясни кардиналът, „въпреки че искаме живот и копнеем за любов, не обичаме да се принизяваме. Ние винаги мислим от гледна точка на светското величие: живеенето за нас съответства с това да влезем в притежание – да се храним се тълкува като обхващане, поглъщане, а не като получаване и преобразяване – да доминираме, да имаме надмощие. По-специално „за нас, мъжете, самоутвърждаването е въпрос на извисяване, което не се гнуси да убие, за да бъде разпознат в ролята си“. Исус, от друга страна – припомни кардиналът - „когато говори за въздигане, той винаги загатва за своето издигане на кръста, тоест за своето унижение, защото именно там блести любовта, особено на Бог към човека ".
Ние сме пътници, но не сами
Исус, заключи Гамбети, „ни кани да останем в това движение на „слизане“, за да бъдем свидетели на Неговата любов“ сред хората. Не е лесно. „Но ако наистина искаме пълноценен живот, нека се вслушаме в поканата на Исус: стани, яж и върви!... пътят е дълъг, винаги сме пътници, но не сами“. Любовта, животът – завърши кардиналът - „ се предават чрез понижаване, а не чрез налагане. Няма друго по-ценно съкровище, което ние, християните, трябва да пазим“.
