Архиепископ Галахър припомня усилията на папа Франциск за мира
Роберто Палялонга
„Безспорно и също така честно трябва да се признае, че „реакцията на украинците относно изявленията на папа Франциск отразява дълбоко разочарование“ - казва архиепископ Галахър. „Това беше демонстрирано, дори в някои случаи съвсем наскоро, както от украинските правителствени власти, така и от различни религиозни представители на Църквите и местните църковни общности“, но „тълкуването им като „празни пацифистки действия“ и изрази на „театралния жанр на „пожеланието““ не отговаря на визията и намеренията на Светия отец, който не иска да се примири с войната и упорито вярва в мира, като приканва всички да бъдат креативни и смели тъкачи на мира».
„Онова, което движи Светия отец, не е нищо друго освен волята да направи диалога и мира възможни, вдъхновени от принципа, че „Църквата не трябва да използва езика на политиката, а езика на Исус“ - обяснява архиепископ Галахър. „Несправедливо да се определят опитите на Ватикана „колкото безполезни, толкова и вредни“ или да се квалифицира „антиамериканизмът на Ватикана, подобен на този на някои италиански леви“ като „богохулство“». Разбира се, „намерението на Светия престол не е „да си затваря очите за систематичните военни престъпления, извършвани от руската армия и власти, и да приравнява една страна агресор с една нападната страна“, тъй като самият папа е казал ясно, че е разграничил агресора от нападнатия, с неоспоримата сигурност, че целият свят знае добре кои са едните и другите. От друга страна, именно във фактите и с „всички хуманитарни инициативи и жестове, направени в полза на украинското население“, папата ясно демонстрира на конкретно ниво кой е агресорът и кой е жертвата".
„Трябва да признаем, че жестовете и думите на Светия отец не са израз на обикновена „реторика на мира“, а на силно и смело „пророчество за мир“, което предизвиква реалността на войната и нейната предполагаема неизбежност. Това пророчество обаче, вместо да бъде прието и подкрепено, за да може по-лесно да се осъществи, бива отхвърлено и осъдено, с дух, който по този начин се оказва не по-малко пристрастен от този, който се приписва на Светия престол”.
Освен това, „докато с право се изразява голяма признателност и благодарност към посолствата, които по време на конфликта не напуснаха страната, ни най-малко бива споменаван факта, че апостолическият нунций остана в украинската столица, подкрепян от признателността и публичната благодарност на папа Франциск. Този избор на папския представител ясно демонстрира, че желанието на че желанието на Светия престол е не да играе роля, а да демонстрира конкретно, че иска изцяло да се посвети за мира, а да покаже конкретна християнска близост до един народ мъченик“.
В този смисъл, допълва архиепископ Галахър, „заслужава да се отбележи и участието на местната Католическа църква, както латинския, така и източния обред, а също и на различни католически благотворителни организации, преди всичко в хуманитарната област, без да се забравят многобройните мисии, извършени в Украйна от Кардинал Конрад Крайевски, ръководител на Апостолическата служба за милосърдна дейност. Всичко това несъмнено може да се счита за своеобразна „прегръдка на милосърдието“, с която Светият отец е прегърнал украинския народ и не го оставя сам в страданието и трагедията, които преживява. Това извежда на преден план „задължението, което всички ние имаме към истината...(и) общата отговорност да насърчаваме всичко, което би могло да помогне за положителен обрат на настоящата трагедия“.
„Не бива да надделява идеята, че няма какво да се направи, че няма място за думи, за творчески диалог и дипломация, че е необходимо човек да се примири и да приеме продължаването на ожесточени битки, които сеят смърт и разрушение“. Има нужда от „малки промени, които правят възможно преодоляването на някои модели и отварянето на ума и сърцето към другия“. В този смисъл може да бъде от реална помощ укрепването на вече съществуващи хуманитарни инициативи, като тази за обмена на военнопленници или износа на зърнени храни и тази за репатрирането на деца, които кардинал Матео Дзупи се опитва да осъществи на двойната мисия, проведена в Киев и в Москва». Тази война, заключи архиепископът, "трябва да бъде спряна възможно най-скоро".
(dg/vatn)
