Паролин: Европа трябва да бъде единна пред предизвикателствата на Средиземно море

Масимилиано Меникети

Необходимо е Европа да намери консенсус по Новия пакт за миграцията и предоставянето на убежище възможно най-скоро. Това казва ватиканският държавен секретар Пиетро Паролин в интервю за Ватикан Нюз в навечерието на апостолическото пътуване на папа Франциск до Марсилия на 22 и 23 септември по повод закриването на „Средиземнорски срещи”. Всички европейски държави – подчертава кардиналът – трябва заедно да поемат отговорност за ситуацията в Средиземно море, далеч от лозунги и конфликти, имайки предвид лицата, а не цифрите на един сложен и драматичен въпрос.

Ваше Високопреосвещенство, папата ще бъде в Марсилия за „Средиземноморските срещи“, където ще се срещнат католическите епископи на 30-те средиземноморски страни, заедно с някои кметове и млади хора. Какво ще донесе папата?

Светият отец прие поканата да участва в това трето издание на „Средиземноморските срещи“, които следват тези в Бари и Флоренция, виждайки това като ценна възможност за споделяне и изграждане на общото благо. „Средиземноморските срещи“, всъщност, в контекст, който обединява различни територии, народи, истории и религии по почти уникален начин, насърчават единството в посрещането на общи и решаващи предизвикателства за едно бъдеще, което, харесва или не, ще бъде заедно или не ще бъде, както папата многократно е припомнял. Вярвам, че Светият отец желае да бъде свидетел на този дух на сплотеност и конкретност в Марсилия. В Средиземноморието преобладаващият дебат в момента е свързан с въпроса за миграцията, където, отвъд трудностите, възниква необходимостта от справяне с проблемите заедно и с далновидни визии, а не просто като текущи извънредни ситуации, към които всеки се опитва да подходи, следвайки своите собствени интереси.

Как се изграждат приема, диалога и мира в свят, който среща трудност да разпознае лицата на нуждаещите се?

Бих казал започвайки сериозно и активно да вярваме в диалога, който не е полезен инструмент за утвърждаване на позициите, а открит път за намиране на споделени решения. Казахте, че светът среща трудност да разпознае лицата на нуждаещите се и това е вярно: за съжаление много проблеми се третират, изхождайки именно от „цифрите“, а не от „лица“. Когато мислим за тежкото положение на мигрантите, трябва да изхождаме от приоритета на човешкото достойнство пред всяко друго легитимно съображение, като избягваме онази идеологическа мисъл, срещу която предупреждава папата, поставяща теориите, често пропагандни, пред реалността на фактите. Проблемът с миграцията е сложен феномен, който няма прости и незабавни решения и който не трябва да се решава с лозунги и обещания, а, както припомни преди дни и Върховният комисариат на ООН за бежанците, чрез „обединени действия,“ които наистина ангажират ресурси, за да гарантират по-добри условия на прием, мир и стабилност.

Войните, бедността, насилието често определят необходимостта човек да напусне страната си. Ваше Високопреосвещенство, какви са конкретните стъпки, които трябва да се предприемат, за да събудим международната общност?

Въпреки че войните, бедността и насилието определят решението човек да напусне страната си, не можем да забравим, че те са причинени от тези, които извършват актове на насилие, от тези, които предизвикват конфликти, от тези, които вземат политически решения, нямащи за цел общото благо .. Следователно първата стъпка е да поемем отговорност за решенията, които вземаме всеки ден в домовете си, в семействата си, сред приятелите, на работата, в училище, в нашите общества и в нашите правителства. Следователно кризите не са случайни, а въпрос на личен и колективен избор. Бих казал, че има нужда от обръщане, като отправна точка за положителни политически предложения, инвестиции и социални проекти, насочени към изграждане на култура на любов и братско общество, където човек не е принуден да бяга, а може да живее в мир, сигурност и просперитет.

През последните дни пристигането на мигранти по италианските брегове се засили, особено в Лампедуза. Какво да кажем на жителите на острова, които винаги са ги приемали, но от години молят да не бъдат оставяни сами?

Първо, никое добро дело не е безполезно, нито един жест на любов и милосърдие не е пропилян. Христос присъства в нашите опити да обичаме и да се грижим за най-малките сред нас и във всеки акт на щедрост ние Го срещаме и изпитваме присъствието му. Въпреки това, тези, които са ангажирани с грижата за мигрантите и бежанците, не могат да бъдат оставени сами да се справят с тези ситуации без подкрепата на правителствата. Те се нуждаят от солидарност на национално и международно ниво. В момента на политическо ниво се обсъжда повече от един план за действие. Не само в Италия, но и в Европа. Спомням ви както различните проекти за развитие в Африка, така и Новия пакт за миграцията и предоставянето на убежище. Необходимо е възможно най-бързо да се постигне консенсус по пакта. Всички европейски държави трябва заедно да поемат отговорност за ситуацията в Средиземно море.

Впечатлението, когато говорим за миграционни потоци, е, че винаги сме в „нулева година“, докато вече има консолидирани модели на интеграция и прием. Колко важно е прилагането им и позитивната комуникация?

Съществуват така наречените добри практики и планове за действие, не започваме от нулата. Има модели, които могат да гарантират, че миграцията се извършва по безопасен, организиран и редовен начин. Затова всички сме призовани да надхвърлим реториката и да приемем ефективни политики, които избягват претоварването на системата за приема на мигранти и подкрепят работата на хората на място.

Какво да очакваме от срещата в Марсилия?

Бих казал, че самата тема на срещата, а именно „Мозайка от надежда“, добре обобщава очакванията. Всъщност става дума за съживяване на надеждата и за това - в период, в който усещаме атмосфера на голяма нетолерантност и безразличие - заедно, обединявайки се по основни въпроси, около които не помагат груповите коалиции и опозицията, сътрудничеството и добрата воля . Имам предвид именно феномена на миграцията, но също и предизвикателствата на мира, изменението на климата, борбата с глада... В този смисъл срещата в Марсилия представлява, чрез съвместната работа на църковни и граждански лидери, възможност да насърчи надеждата по конкретен начин.

svt/ vatn