Синода на епископите с писмо до целия Божи народ
Тициана Кампизи – Ватикана
XVI Обикновена редовна асамблея на Синода на епископите, в края на своята работа, ще изготви писмо-послание до целия Божи народ: това каза Паоло Руфини, префект на Ведомството за комуникация и председател на Информационната комисия, на брифинга на 18 октомври в пресцентъра на Светият престол, уточнявайки, че Комисията за обобщителния документ е замислила текст, който да разкаже на всички, „на възможно най-много хора и преди всичко на тези, които все още не са достигнати или включени в синодалния процес”, опитът на членовете на Синода. Руфини обясни, че секретариатът на Синода, в съгласие с папата, е внесъл предложението за гласуване на събранието, което го е одобрило с много голямо мнозинство (от 346 гласували, 335 са били „за“ и 11 „против“). На брифинга присъстваха кардинал Леонардо Улрих Щайнер, архиепископ на Манаус, монсеньор Збигнев Станкевич, архиепископ на Рига, генерален секретар на Епископската конференция на Латвия, монсеньор Пабло Виргилио Давид, епископ на Калукан и председател на Епископската конференция на Филипините, и Уайът Оливас, американец, свидетел на синодалния процес, най-младият участник в Синода. Деветнадесетгодишен, Уайът е студент в Университета на Уайоминг в Ларами, участвал е като мисионер в католическата младежка програма Totus Tuus и е катехист в родната си епархия Шайен. Той изрази ентусиазма си от преживяното в Синода пред различните представители на медиите.
Обобщителният документ
По отношение на обобщителният документ, информация даде префектът на Ведомството за комуникация след XII Генерална конгрегация на 18 октомври, която започна дискусията на четвъртия модул от Работния документ на тема „Участие, задачи на отговорност и авторитет . Какви процеси, структури и институции в една мисионерска синодална църква?”. Кардинал Жан-Клод Холерих, генерален докладчик, обяви, че отговарящата комисия е решила текстът да бъде сравнително кратък и в служба на един продължаващ процес. Това ще бъде преходен текст, базиран на опита на събранието, който ще съдържа точките, където има консенсус и тези, където липсва съгласие, както и отворените въпроси, които ще изискват допълнително проучване от канонична, богословска и пастирска гледна точка, за да бъдат проверени заедно с Божия народ. Той ще има прост стил, няма да бъде окончателен документ и дори няма да бъде Работен документ за следващото събрание, изясни кардиналът. Ще служи само за придружаване на следващите фази на Синода относно синодалността.
Молитва за мигрантите с папата на площад "Свети Петър".
Пред журналисти секретарят на Информационната комисия Шейла Пирес съобщи, ,работните сесии са били открити в памет на монсеньор Робърт Патрик Камилери Азопарди, епископ на Комаягуа и председетал на Епископската конференция на Хондурас, който почина на 17 октомври. Освен това, тя съобщи, че на 19 октомври следобед, в края на следобедната сесия участниците в Синода са поканени на площад Свети Петър за момент на молитва за мигрантите и бежанците - която ще бъде възможно да се проследи в стрийминг – на която ще участва също папата.
Синодалност в Амазония
Кардинал Щайнер говори за дългия опит на синодалност на Църквата на Амазония, която винаги се е опитвала да включи всички служения и всички звания в евангелизацията и дебатите. Кардиналът подчерта, че миряни мъже и жени участват в епархийните асамблеи и в по-големи такива в целия регион и че в последните срещи винаги е имало представител на местното население. „Ние все повече търсим това присъствие, за да можем да слушаме и да изпълняваме по-добре нашата мисия“, отбеляза той, добавяйки, че Синодът е процес и че се търсят решения, но „се упражняваме в синодалността, на този Синод“, където „ всеки има възможност да говори, да изразява себе си, да изразява своите идеи, винаги за доброто на Църквата, винаги имайки предвид мисията на Църквата“, тоест възвестяването на Евангелието. „За нас, които сме от Амазония, това е допълнителен стимул да продължим по този път да се опитваме да изслушваме всички и да въвличаме всички в процеса на евангелизиране“, заключи кардинал Щайнер. Отговаряйки на въпрос на журналист, кардиналът подчерта, че слушането помага да се разберат общностите и техните нужди, помага да бъдем самарянска Църква, присъстваща, милостива. Има 70 хиляди коренни жители, изслушването на различните общности е важно, защото „те ни казват как искат да служат“, продължи кардинал Щайнер, те ни помагат да се вземе предвид народната набожност, накратко да бъдем евангелизираща Църква.
Синодният опит в Латвия
Монсеньор Збигнев Станкевич, архиепископ на Рига, генерален секретар на Латвийската епископска конференция, говори за реакцията на католиците в Латвия (20% от населението от приблизително два милиона жители) на поканата за участие в синодалния процес. „Имаше двусмислени чувства“, някои, като чуха за синодалните пътища в Германия, имаха отношение на отказ, други мислиха за нещо формално, но след това всички се заеха за работа. Появи се необходимостта да се изслушват всички, не само католиците, но и другите християни, представителите на други религии, маргинализираните и дори невярващите. И след това да се опитаме да разпознаем какво иска Светият Дух да каже на Църквата днес и да събудим чувството за съотговорност за евангелизаторската мисия на Църквата във всеки кръстен човек. „И тук има голямо предизвикателство, преди всичко за обучението на епископи и свещеници – каза прелатът – защото тяхната основна задача е да гледат на вярващите и да разпознават техните дарби, техните харизми“. И отново архиепископът на Рига говори за жените в Църквата: „те не трябва да влизат в конкурения с мъжете, а да се допълват взаимно и това е важно“; да, да им се даде повече място в Църквата, но без променя това, което е в Евангелието и в традицията на Църквата.
„Филипинската диаспора“
Що се отнася до реалността на филипинците, монсеньор Пабло Виргилио Давид, епископ на Калукан, каза, че има милиони, които живеят разпръснати по целия свят, те са 10-15% от населението на Филипините, това, което се нарича „филипинската диаспора“ . Папа Франциск шеговито ги нарича „контрабандистите на вярата“, довери прелатът. Те са мигранти, работници, „на практика неохотни мисионери“, защото не са били обучени за тази цел, но се опитват да живеят вярата си. Относно тях духовенството е загрижено за тяхното формиране, като се има предвид, че цялата Църква е призвана към мисията. Монсеньор Давид подчерта, че този Синод настоява именно за равенството в достойнството. „Няма значение дали си кардинал, архиепископ или някой друг, защото по същество ние сме общност от ученици, равни в кръщението“. По отношение на предизвикателствата, пред които трябва да се изправи църквата във Филипините, пред журналист, който го попита какви са приоритетите, прелатът подчерта необходимостта от придружаване за онези, които живеят в чужбина, „защото те стават случайни мисионери“, свидетелствайки за своята вяра в страните, в които работят“.
Приемането на хомосексуалните
На въпроси на журналисти относно позицията на Църквата спрямо ЛГБТК+ хората или тези, живеещи в хомосексуални връзки, кардинал Щайнер отговори, че темата е възникнала по време на размишленията, а също и по време на презентациите в групите, но тази сесия на Синода няма да доведе до заключения, те ще бъдат там, според желанието на папата, на следващата сесия, следващата година. По отношение на хомосексуалните монсеньор Станкевич припомни поканата на Франциск от Лисабон да се приемат „todos, todos, todos“, „всички, всички, всички“ и добави, че хомосексуалните хора също трябва да бъдат приети „с любов, без да ги съдим“, те трябва да бъдат уважавани в тяхното човешко достойнство, както учи Катехизисът на Католическата църква, да не бъдат дискриминирани несправедливо, уточнявайки, че хомосексуалните двойки са призовани да живеят в целомъдрие, тъй като всяка сексуална връзка извън брака е грях и следователно благословението на онези двойки, които не приемат този принцип е проблем, защото би означавал благословия да живееш в грях. Монсеньор Давид от своя страна каза, че има силна тенденция да се етикетират хората от гледна точка на пол, сексуалност, политическа или религиозна принадлежност, но Исус е гледал на всяко човешко същество като на Божие чедо.
svt/ vatn
