Синод: „Църквата е най-красива, когато вратите ѝ са отворени“

Алесандро Ди Бусоло - Ватикана

Истинската красота на Католическата църква „става очевидна, когато вратите ѝ са отворени и хората са добре дошли. Надяваме се Синодът да ни помогне да ги отворим още повече“.

Така американският кардинал Джоузеф Уилям Тобин, архиепископ на Нюарк, описа темата на втория модул на Работния документ. Модулът се фокусира върху темата: „Общение, което излъчва: Как можем да бъдем по-пълноценен знак и инструмент на единението с Бог и на единството на цялото човечество?“ която беше обсъдена в малките групи в понеделник следобед и вторник сутрин.

Кардинал Тобин говори на брифинга за работата на асамблеята, ръководен от председателя на Комисията по информация Паоло Руфини, префект на Ведомството за комуникация.

Работни групи по втория модул

В малките работни групи участниците в Общото събрание обсъдиха възпитанието, околната среда, мултикултурализма и съвместния път с маргинализираните и мигрантите. В понеделник избраха членовете на Комисията за обобщителния доклад и тези на Комисията по информация.

Малките групи, които бяха организирани въз основа на разглежданите теми, обсъдиха подсекциите на Модул B1, посветени на общението, и представиха своите размисли в петата обща конгрегация във вторник следобед и в шестата и седмата конгрегация в сряда.

Руфини: изключително споделяне между всички участници

Отговаряйки на въпросите на журналистите, Руфини подчерта, че в този, негов трети Синод, членовете имат много повече възможности да говорят, особено в малките групи.

„Според моя личен опит има голямо споделяне между всички участници“, каза той, „което започна с предсинодалните духовни упражнения“.

И кардинал Тобин, отговаряйки на въпрос за асамблеята, коят е „задвижвана отгоре“, каза, че е „изпълнен с доверие, защото нещата не идват при нас отгоре, но това е процес, който започва отдолу, от участието Божия народ, и достига високо. Не се чувствам ограничен или с белезници“.

Сестра Ечевери: Ние слушаме вика на бедните

Освен кардинал Тобин, монах редемпторист и член на Обикновения съвет на секретариата на Синода, на брифинга присъства и сестра Глория Лилиана Франко Ечевери, колумбийска монахиня от Ордена на Мария, Наша Господарка, председателка на Латиноамериканската религиозна конфедерация (CLAR) и свидетел на синодалния процес. Говори и Шейла Леокадия Пирес, секретар на Информационната комисия на Синода.

Ечевери подчерта, че сред участниците в 16-то Обикновено общо събрание на Синода на епископите има желание да живеят като Исус, „Който хуманизира, Който отличава достойнството, Който приобщава, Исус, Който отваря вратата към другия“.

Това е процес, „който вижда различен метод, започвайки с обръщане в Духа. В нашите по-малки групи ние разпознаваме точно това общо достойнство, достойнство, което произтича от уважение, общение, взаимно признание.

В дискусията по настоящия модул „в сърцата ни отеква призивът да чуем вика на бедните. На нашата маса лицето на бедните, миграцията, трафика на хора, социалното изключване в периферията отекнаха силно“.

Кардинал Тобин: очарованието на диалога в мултикултурността

Кардинал Тобин, който е в същата работна група на сестра Ечевери, обясни, в групата са млада жена от Русия, майка от Украйна, петдесятнически пастор от Гана, богослов от Малайзия и координаторът от Сингапур.

„За мен е оптимална ситуация“, коментира той, „да бъда в толкова разнообразна група и да мога да слушам другите.

Това, каза той, е очарователно за него, тъй като е израснал в Детройт в мултикултурна среда и като свещеник в продължение на 45 години е живял „в култури, които не са мои собствени, поне тази, в която съм израснал“. Той описа това като „най-разнообразния Синод, в който съм участвал“.

„Възможността на Църквата е братството: има място за всички“

Кардинал Тобин сподели и конкретно пастирско преживяване: приемането в катедралата на Нюарк на „поклонничество на хора, които се чувстват маргинализирани поради своята сексуална ориентация“. Той припомни презентацията, изнесена от свещеник, който каза на групата: „Това е красива църква, но е най-красива, когато вратите ѝ са отворени“.

Това, каза той, е опит на отворена църква, и заключи, че в свят, характеризиращ се с изключващ национализъм, с ксенофобия, в който има лидери, които са ангажирани с изграждането на граници, изборът на Църквата е този на братството, на синодалността, вариант, който ни позволява да разберем, че всички сме братя и сестри.

„В Църква, в която виждаме себе си като братя и сестри“, каза той, „има място за всички“.

svt/ vatn