Синодът ще публикува „Писмото до Божия народ“ на 25 октомври

Осерваторе Романо

Прочита на проекта на Писмото до Божия народ беше приветстван с аплодисменти от Синодалната асамблея. По покана на генералния секретар на Синода на епископите, кардинал Марио Греч „бяха предложени и приети малки предложения за промени и допълнения към текста, особено по отношение на преводите на различните езици“. Това съобщи Паоло Руфини, префект на Ведомството за комуникация и председател на Комисията за информация, обявявайки, че Писмото до Божия народ „ще бъде одобрено и публикувано на 25 октомври“.

Работата на XVI Генерална конгрегация

На 23 октомври започна и XVI генерална конгрегация - координирана от делегата на президента отец Джузепе Бонфрате - в присъствието на папа Франциск (350 участници), духовните помощници - доминиканецът отец Тимъти Радклиф, бенедиктинката Мария Игнация Анджелини и австралийския богослов отец Ормънд Ръш, които предложиха своите размишления, след като изслушаха откъса от Евангелието според Марко (4, 26-34). След това бе представено и обсъдено Писмото до Божия народ.

Кардинал Шьонборн: Вяра, надежда и милосърдие в общението

Доминиканският кардинал Кристоф Шьонборн, архиепископ на Виена, член на Обикновения съвет на секретариата на Синода, се задълбочи в опита си от минали асамблеи и припомни спомен от 1965 г., в края на Втория Ватикански събор, когато е бил 20-годишен студент по богословие. Той каза, че е слушал лекция на Карл Ранер и последното изречение е останало в сърцето му: „Ако от този Събор не произлезе нарастване на вярата, надеждата и милосърдието, всичко е напразно“.

Затова, добави кардиналът, бих казал същото и за провеждащия се в момента Синод. Като богослов Шьонборн също участва през 1985 г. в извънредния Синод, свикан от Йоан Павел II двадесет години след приключването на Втория Ватикански събор. По отношение на фундаменталната концепция за общението той каза, че има впечатлението, че „това, което правим сега, след 50-ата годишнина от създаването на Синода“, е точно въпросът „как да живеем общението в Църквата“. Това е общение на вярата; общение с единия и триединния Бог; общение между вярващите и общение, отворено за всички хора“. Как да го изживея? „Синодалността е най-добрият начин“ е отговорът на кардинал Шьонборн. Става въпрос за преосмисляне на визията на Lumen gentium, където се говори за великата тайна на Църквата. Така че Църквата е тайна, след това е Божият народ и едва след това се говори за йерархичното устройство на нейните членове.

Кардиналът изрази и критика към Европа, „която - каза той - вече не е главният център на Църквата“. както се вижда ежедневно в Синода. Латинска Америка, Азия, Африка и техните континентални конференции са главни действащи лица, докато европейският епископат не разполага с потенциала, развит от например FABC и CELAM. На стария континент, призна той, „ние сме малко изостанали в живата синодалност. Нужен е стимул“. И даде за пример факта, че европейските епископски конференции никога не са се изказвали единодушно за драмата на мигрантите.

Накрая той се позова на източните църкви, които винаги са изпитвали как синодалността не съществува без литургия. Оттук и поканата да ценим вяра, която се отслужва, а след това се обсъжда.

„Обобщителният документ“ ще бъде публикуван на 28 октомври вечерта

В отговор на въпрос префект Руфини каза, че гласуването, като условията все още не са определени, и разпространението на документа за синтез е насрочено за 28 октомври вечерта.

По втория въпрос, дали в един бъдещ конклав настоящият Синод ще трябва да бъде взет под внимание като съдържание и форма, кардинал Агилар Ретес обясни, че ако обсъденото и преживяното се приложи на практика, ще има начин за напред. Всичко, добави той, зависи от това какво ще се постигне, когато хората се върнат в епархиите си.

Друг въпрос се отнася до избрания метод за Асамблеята и възможността за прилагането му в Църквата на всички нива, като също така разширява участието на миряни и жени. Кардинал Шьонборн припомни словото си от 2015 г. по темата за синодалността, когато, започвайки от Йерусалимския събор, той обясни, че преди всичко методът е слушане, тоест слушане на това, което Бог показва чрез опита на съвместното вървене. Заключението на Синода идва от това слушане, от общото разпознаване. Кардиналът каза, че вече е свикнал с подобен метод, практикуван във Виенската архиепископия; и в тази връзка припомни, че от 2015 г. до днес има пет епархийски събора с 1400 участници, израз на целия Божи народ. Всъщност Йерусалимският събор взе фундаментално решение за историята на Църквата; и начинът да стигнете до там е както четем в Деянията на апостолите. Този метод се характеризира с три етапа: слушане, мълчание и дискусия.

С кардинал Шьонборн се съгласи и сестра Ригон, която посочи, че този, който се използва в Синода, е метод, но основният аспект е слушането. Всеки, каза тя, трябва да преоткрие това измерение на работното място, в семействата, в религиозните общности. Всеки трябва да има възможност да споделя и да бъде изслушван.

По отношение на съмнението дали загубата на синодалност е довела Църквата до разделение и до каква степен всички църкви могат да бъдат поканени на общ път, доминиканският кардинал посочи, че разделението на християните е пречка за свидетелството; но, каза той, позовавайки се на думите на коптски православен монах, може би Бог допуска този „срам“, защото човек все още не е способен да използва добре единството за доброто на човечеството.

Относно факта, че някои ЛГБТ хора може да се почувстват наранени от думите в Катехизиса на Католическата църква, отнасящи се до моралното „безредие“, кардинал Шьонборн припомни, че той е бил секретар при изготвянето на самия Катехизис. Това, каза той, е дело на Църквата, обнародвано от папата. И оттогава имаше само една промяна, когато папа Франциск се намеси относно смъртното наказание. Дали ще има други зависи единствено от решението на папата. След това кардиналът препоръча винаги да се четат текстовете като цяло. Това са въпроси, добави той, които засягат моралното богословие, но принципът е, че има обективен ред и има човешки личности. Те винаги имат право на уважение, дори и да съгрешават, и право да бъдат приети такива, каквито са от Бог.

И накрая, относно връзката между актуалността на учителната власт и приноса на богословите и „sensum fidelium“, отново кардинал Шьонборн обясни, че трябва да погледнем към св. Йоан XXIII и казаното от него в началото на Втория Ватикански събор за неизменността на доктрината и начина, по който тя се представя. Има, добави той, голямо развитие на нивото на разбиране, но има и неизменност на вярата: не може да се промени доктрината за Троицата, Въплъщението или учредяването на Евхаристията. На това се основава вероизповеданието, което е валидно навсякъде по света, каза той, отбелязвайки, че дори културите да се различават, същността на вярата не може да бъде променена, дори ако тя се е развила толкова много от времето на апостолите.

svt/ vatn