Ватикана: нов вход за посещение на Некропола на Виа Триумфалис
Vatican News
Предвид предстоящия юбилей на католическата църква и за валоризиране на ценното културно наследство, Ватиканските музеи отварят нов вход за посещение на Некропола на Виа Триумфалис, за да се открие завладяващия маршрут „Начин на живот в Рим на Цезарите“. Става дума за новата врата „Порта Санта Роза“, реализирана от скулптора Джино Джанети през 2006 г.
От 17 ноември, през този вход, чрез онлайн резервация на официалния уебсайт на Ватиканските музеи, в петък и събота, посетителите ще имат достъп до известната археологическа зона за обиколка с екскурзовод, която допълва богатото културно предложение на Ватиканските музеи.
Досега посещението на археологическия обект беше комбинирано с това на Ватиканските музеи и през годините имаше все по-голям успех. Затова бе взето и решението да се улесни достъпа чрез нов самостоятелен вход, удобен и за онези посетители, които желаят да видят само Некропола.
Разкопките, разкрили некропола
Некрополът, чието първо отваряне за обществеността датира отпреди десет години, се простира върху площ, включваща структури и малки гробници, построени недалеч от другия гробищен комплекс по Виа Корнелия, където още от ранното християнство преклонението бе разпознало наличието на един малък гроб, този на Петър, княз на апостолите. Погребалната зона на Виа Триумфалис бе открита в края на 50-те години на миналия век
„Първото ядро на този некропол“, обяснява Клаудия Валери, куратор на отдела за гръцки и римски антики на Ватиканските музеи, „бе намерено през 50-те години на миналия век, между 1956 и 1958 г., по време на строителната площадка за изграждането на подземен паркинг. Това са разкопките на Филипо Маджи, по онова време ръководител на службата за разкопки”.
Некрополът на бедните
През 2003 г. бе открит секторът, наречен „Санта Роза“, с голямо количество археологически находки. „Некрополът на Виа Триумфалис е много обширна археологическа зона, напълно оригинална в много богатата панорама на археологията на Рим. Той е изключителен, защото свидетелства за средно-низшата социална класа, особено през ранните етапи на общуване. Както каза уредникът на некропола, „това е особеност, защото са познати много некрополи, но е трудно да се възприемат толкова бедни гробове".
„Когато се влезе в обекта, усещането е, че се посещава през древен некропол, точно както е изглеждал на онези, които са го посещавали преди 2000 години. И има различни видове погребения: с амфора, урни, или кошници, направени от нетраен материал. По-богатите са могли да си позволят изваяни мраморни олтари и има някои с голяма стойност, за да се стигне след това до по-големи мавзолеи с аркосолиуми. И накрая са налице най-бедните погребения, като от най-късните остават само скелетите. Вероятно те са били увити в обикновени чаршафи, в тъкани, които след това са били изгубени“.
Място, което разказва живота
„Средно-низшите слоеве на римското общество през пет века са представени в този некропол“, обяснява директорката на Ватиканските музеи г-жа Барбара Ята: „погребенията ни разказват за смъртта, но преди всичко, за толкова много живот, толкова много история, толкова много традиция на това общество. Всичко е идеално запазено благодарение на едно свлачище, станало вероятно в края на 4-ти век и което е запазило гробовете". Това природно явление е запечатало гробовете и подреждането им в първоначалното им положение. По време на посещението се виждат фино изваяни саркофази и статуи, гипсови орнаменти, мозайки, фрески и барелефи с епиграфи. Находките дават представа за ежедневието на онези, които почиват по склоновете на древния хълм, извън градските стени, както е било предвидено от римските закони.
Работа в екип
Спинола, който днес е заместник директор на Ватиканските музеи, си спомня вълнението от тези невероятни разкопки, проведени „набързо“ през 2003 г.:
„Обстоятелствата на времето наложиха да се правят разкопки в района на Санта Роза само за няколко седмици, които след това продължиха три месеца или малко повече. Поради това бързане не можахме да разкопаем всичко. След няколко години и антрополозите участваха в нашите разкопки, които, като изследваха отделните кости, ни предоставиха информация, която ние, археолозите, не можахме да получим. Открихме много важни аспекти, свързани с култа, с починалите, с изгарянето".
Огънати пирони
В този некропол отсъства религиозният елемент. „Няма документирани християнски погребения“, коментира археологът Джандоменико Спинола. „Възможно е обаче да е имало и християнски гробове. Няма и олимпийските божества. Докато не липсват забавни аспекти, свързани с някой починал: суеверия, елементи против лошото око или урочасването например се откриват в конкретни предмети, като огънатите пирони: те са били използвани за фиксиране на дома на починалия завинаги в задгробния живот.
