Журито за наградата „Зайед“ търси конкретни примери за братство
Алесандро Ди Бусоло - Ватикана
Документът за човешкото братство, подписан преди почти пет години в Абу Даби от папа Франциск и великия имам на Ал-Азхар Ахмед Ал-Тайеб, и последвалата награда „Зайед“, която създаде „нов начин на мислене и глобално движение за диалога, братството и сътрудничеството между различните религии и култури. Сега тази награда има за цел да стане по-значителна и по-известна, но от 40-те номинации, които бяха представени през 2019 г., сега стигнахме до над сто". С тези думи египетският съдия от журито Мохамед Абделсалам, генерален секретар на наградата „Зайед“ за човешкото братство, първият арабин и първият мюсюлманин, удостоен с папското рицарско звание и представил една папска енциклика, Fratelli tutti, припомни въздействието, което историческият документ и последвалата го награда оказват върху днешния свят.
Той направи това на кръгла маса, организирана сутринта на 18 декември от Vatican News - Radio Vaticana, в заседателната зала на Ведомството за комуникация, като модератор бе сестра Бернадет Рейс, координатор на мултимедийната редакция. Главните участници бяха членовете на съдийската комисия на изданието на наградата за 2024 г., които бяха приети от папа Франциск малко преди това. Възпрепятствана, не можа да присъства Ребека Гринспан Маюфис, генерален секретар на UNCTAD, конференцията на ООН за търговия и развитие. Журито се събира във Ватикана, за да оцени номинациите за наградата, която ще бъде връчена на 4 февруари 2024 г., през петата годишнина от подписването на документа, съвпадащо с Международния ден на човешкото братство, установен през декември 2020 г. от Обединените нации.
Награда „Зайед“ 2024, журито се готви да приеме кандидатурите
Става дума за независимо жури, съставено от експерти в областта на изграждането на мира и съвместното съществуване, като Мегавати Сукарнопутри, бивша президентка на Индонезия (от 2001 до 2004 г.) и първата жена, заела тази длъжност, както и първата жена, застанала начело на модерна мюсюлманска държава. През 2004 г. тя е поставена на осмо място в списъка на 100-те най-влиятелни жени в света, съставен от списание „Forbes“. Сукарнопутри обсъди с папата проблема за глобалното затопляне и значението на достъпа до по-добро образование за младите поколения, особено жените, които трябва да имат равни възможности като техните връстници мъже.
До нея бе Ирина Бокова, бивш външен министър на България и първата жена и европейка от Източна Европа, заемала в продължение на два мандата поста генерален директор на ЮНЕСКО, а от 2020 г. член на Върховния комитет за човешкото братство, създаден, за да се даде разпространение и конкретност на документа от Абу Даби. По този повод тя каза, че „Документът трябва да се разглежда като основен етичен документ на нашето време, в който младите хора да намерят отговори и който е в хармония с четвъртата точка от Целите на ООН за устойчиво развитие по темата за образованието“. Срещайки се отново с папа Франциск, тя го нарече „велик хуманист“ и се върна на темата за образованието, като припомни, че през 2015 г., на първата аудиенция, папата бе дефинирал образованието като „граматиката на диалога“, чиято основа са любознателността, изслушването и уважението".
Равинът Купър: папата е пламенен човек
След това говори равинът Ейбрахам Купър, президент на Комисията за международната религиозна свобода на САЩ, която следи за нарушенията на религиозната свобода в 28 страни по света. Купър е и заместник-декан и директор на глобалните социални действия в „Център Саймън Визентал“, водеща еврейска правозащитна организация. Той нарече папата „пламенен човек“, с огромно желание за мир, който окуражава хората и народите да правят добро". Равинът посочи: „трябва да научим младите поколения, че в живота трябва да се прави избор и да се поема отговорност“, общувайки с тях и чрез социалните медии, „мостове, за да стигнем до тях“.
Съдия Абделсалам, насърчен от модератора, засегна и темата за изменението на климата, определяйки го като „предизвикателство за човечеството“ и затова Върховният комитет организира среща между религиозните лидери преди COP28 в Дубай. Той каза, че става дума за предизвикателство „относно принципите на съвместно съществуване и на мирния и хармоничен живот, защото изменението на климата застрашава живота на хората". Той цитира великия имам Ал-Тайеб, който н времето припомни, че „ако продължава тази експлоатация, вече няма да имаме околна среда за бъдещите поколения".
В рамките на събитието, проведохме среща с г-жа Ирина Бокова, която сподели с нас своите впечатления от срещата с папата и посочи качествата, които журито търси в потенциалните кандидати за наградата „Зайед“ за човешко братство за 2024 г.
Г-жо Бокова, Вие също присъствахте на подписването на Документа през 2019 г., а в началото на 2020 г. се присъединихте към Върховния комитет за прилагане на Документа. По това време казахте, че Документът трябва да се разглежда като основополагащ етичен документ на нашето време, че младите хора могат да намерят отговори в него и че той е в хармония с четвъртата точка от Целите за устойчиво развитие на ООН по отношение на образованието. Кои са някои от начините, по които ценностите на човешкото братство са били - и могат да бъдат - включени в учебните програми?
За мене беше наистина голяма чест да бъда поканена тази конференция през 2019 г. и да присъствам на едно голямо събитие, пълно с много емоция и много надежда. Подписването на Документа за човешкото братство между двама лидери, между двама уважавани лидери, между папа Франциск и главния имам на университета Ал-Азхар, беше голяма емоция и след това да бъде член на Комитета за човешкото братство. Казвам това, защото този документ е в много голям синхрон и в съзвучие с дейността на ЮНЕСКО в областта на образованието, в областта на междукултурния диалог и най-вече с цел номер четири от дневния ред за устойчиво развитие, приет от ООН през 2015 г. за образование, което да бъде основано на ценности. И затова неведнъж съм казвала, че има голямо съзвучие между този документ и дейността на ЮНЕСКО и целите за устойчиво развитие, тъй като образованието не е чисто технически процес, образованието не е предаване на информация от едно поколение на друго, както беше по-рано. Образованието е образование в ценности, ценности, които са свързани с хуманизма, ценностите на състраданието, на емпатията, на солидарността, на познаването и уважението на другата култура и на диалога. Искам тук цитирам папа Франциск, който каза, когато аз се срещнах за първи път с него през 2015 г. и от когото имахме изключително интересен отговор за образованието и за това, какво значение има образованието в света и той каза нещо много важно: „Образованието това е на практика граматика на диалога“. Аз запомних тези думи, защото смятам, че те в много голяма степен отразяват това, което трябва да бъде в основата си образованието: образование за зачитане на правата на човека, образование за устойчиво развитие, образование за климата, сега когато говорим, образование или културна грамотност, както казваме и в крайна сметка образование, което е в основата на човешкото достойнство и на цялото човешко развитие.
Как премина срещата с папа Франциск, вашите впечатления…
Наистина беше много приятно. Аз се срещам с папа Франциск вече няколко пъти. Отново беше приятно да чуя думите на лидер, който е един от моралните, бих казала с морални устои, уважаван в целия свят, да чуя неговите думи, че няма нищо по-ценно от мира в този свят, който бих казала е много крехък, и за това че трябва да се положат всички усилия, за да се запази човешкия живот и да има мир.
Можете ли да посочите кои са някои от качествата, които търсите в потенциалните кандидати за наградата „Зайед“ за човешко братство за 2024 г.?
Вашият въпрос ми напомня отговор на подобен въпрос, който бе зададен на Нелсън Мандела, този велик хуманист и борец, не просто срещу апартейда, кои са неговите герои. Отговорът му бе следният: „За мен герои са обикновените хора, които всеки ден вършат героични неща“. И това мисля е в основата на нашата работа в момента, да откроим тези личности, организации, обикновени хора, които в трудни условия правят героични неща. Независимо дали се грижат за хора в нужда или са свързани с междукултурния диалог, работейки в различни религиозни или етнически общности, или дали са в по-голяма степен организации, които влияят и, които имат особено значение за някои страни отново в тази област. Но при всички случаи, това са тези ценности, които ние търсим като членове на журито. И трябва да призная, че е много трудно, тъй като има повече от четиридесет страни кандидати. Наградата вече става много популярна и това е много добро развитие за всички нас, защото това е награда за човешкото братство, за тези ценности за които всички ние се борим. И се надявам, че през февруари, когато официално ще се обяви наградата, ние да бъдем на висотата на тази отговорност, за която сме избрани в това жури.
man/svt/ rv
