Fiducia supplicans: комюнике на ведомството за докрината на вярата

VATICAN NEWS

Публикуването на миналия 18 декември на декларацията доктрина Fiducia supplicans за значението на благословиите, незабавно предизвика различни реакции, както от страна на отделни епископи, така и от цели епископски конференции. Две седмици по-късно префектът и секретарят на Ведомството за доктрината на вярата, кардинал Виктор Мануел Фернандес и монсеньор Армандо Матео, се връщат на тази тема с публикуваното днес прессъобщение.

 „Разбираемите изявления на някои епископски конференции – се твърди в текста – имат значението да изтъкнат необходимостта от по-дълъг период на пастирски размисъл. Изразеното от тези епископски конференции не може да се тълкува като доктринално възражение, тъй като документът е ясен и класически по въпроса за брака и сексуалността. В Декларацията има някои силни изречения, които не оставят съмнения“. След това изявлението изброява всички недвусмислени пасажи от документа, от които става ясно, че доктрината за брака не се променя и за Католическата църква са законни само сексуалните отношения между мъж и жена в рамките на брака (Презентация, параграфи 4, 5 и 11). „Очевидно –  се казва в прессъобщението – няма място за доктринално дистанциране от тази Декларация или тя да се счита еретична, противоположна на традицията на Църквата или богохулна“.

Текстът на документа, както е известно, отваря възможността за даване на кратки и обикновени пастирски благословии (не литургични, нито ритуални) на еднополови двойки (не на техния съюз), „като подчертава, че това са благословии не в литургична форма, които нито одобряват, нито оправдат ситуацията, в която се намират тези хора".

Префектът и секретарят на Ведомството за доктрината признават, че подобни документи „могат да изискват, в техните практически аспекти, повече или по-малко време за тяхното прилагане, в зависимост от местния контекст и разграничаването на всеки епархийски епископ в неговата епархия. На някои места няма трудности за незабавно прилагане, на други е необходимо да не се въвежда нищо ново, докато не се отдели цялото нужно време за четене и тълкуване". Наистина, всеки местен епископ винаги има правото „да разграничава на място“, тоест на онова конкретно място, което той познава повече от другите, защото то е неговото стадо. Благоразумието и вниманието към църковния контекст и местната култура биха могли да позволят различни начини на приложение, но не и пълно или окончателно отричане на този път, който се предлага на свещениците".

Що се отнася до вземането на позиция от страна на цели епископски конференции, то трябва да се разбира в техния собствен контекст: „в различни страни – се казва в прессъобщението – има значителни културни и дори правни въпроси, които изискват време и пастирски стратегии, които надхвърлят краткосрочния план. Ако има закони, които осъждат със затвор, а в някои случаи с изтезания и дори със смърт самия факт, че някои признават, че са хомосексуални, от само себе си се разбира, че благословията би била неблагоразумна. Ясно е, че епископите не искат да излагат на насилие хомосексуалните хора. Остава важно тези Епископски конференции да не подкрепят доктрина, различна от тази на Декларацията, подписана и одобрена от папата, тъй като тя е обичайната доктрина, а по-скоро да предлагат необходимостта от изучаване и проникновеност, за да се действа с пастирско благоразумие в такъв контекст“.

Изявлението на Ведомството настоява върху „истинската новост“ на Fiducia supplicans, която „изисква щедри усилия за приемане и от която никой не трябва да се обявява изключен, а не възможността за благославяне на еднополови двойки. Това е насърчението да се прави разлика между две различни форми на благословии: „литургични или ритуални“ и „спонтанни или пасторални“. „Богословско размишление, базирано на пасторалната визия на папа Франциск, предполага реално развитие в сравнение с това, което е казано за благословиите в учението и в официалните текстове на Църквата“. Поради тази причина, обясняват кардинал Фернандес и монсеньор Матео, „текстът на Ведомството е възприел високия профил на „Декларация“, която представлява много повече от един отговор или едно писмо. Централната тема, която особено ни кани да задълбочим нашата пасторска практика, е по-широкото разбиране на благословиите и предложението за увеличаване на пасторалните благословии, които не изискват същите условия като благословиите в литургичен или ритуален контекст. Следователно, извън полемиката, текстът изисква усилие за спокоен размисъл, със сърце на пастири, освободени от всякаква идеология". От всеки се иска да расте с убеждението, че „неритуалните благословии не са освещаване на човека или двойката, които ги получават, не са оправдание на всичките им действия, не са утвърждаване на живота, който водят“.

След това изявлението продължава, като предлага прост пример за бърза, неритуална благословия. Тези „пастирски“ благословии трябва „преди всичко да бъдат много кратки (виж № 28). Става дума за благословии с продължителност няколко секунди, без ритуал и без благословителен тест. Ако двама души се приближат, за да я поискат,  от Господ само трябва да се поиска мир, здраве и други блага за тези двама души. В същото време се иска те да могат да живеят Христовото Евангелие в пълна вярност и Светият Дух да може да освободи тези двама души от всичко, което не съответства на неговата божествена воля и от всичко, което изисква пречистване. Тази неритуална форма на благословия, със своята простота и краткост, не претендира да оправдае нещо, което да е морално неприемливо. Очевидно, не става дума нито за брак, нито за „одобрение“ или утвърждаване на каквото и да било. Това е единствено отговорът на пастор, даден на двама души, които молят за Божията помощ. Затова, в този случай, пасторът не поставя условия и не иска да знае интимния живот на тези хора".

Следователно, всеки епископ в своята епархия е упълномощен да задейства този вид обикновени благословии „с всичките препоръки за благоразумие и внимание, но по никакъв начин не е упълномощен да предлага или извършва  благословии, които могат да наподобяват литургичен ритуал“. Докато „на някои места може би ще е необходим катехизис, който да помогне на всеки да разбере, че този тип благословии не са утвърждаване на живота, воден от тези, които ги измолват. Още по-малко те са опрощение, тъй като тези жестове далеч не са нито тайнство, нито обред. Те са обикновен израз на пасторска близост и не поставят същите изисквания като тайнството или официалния ритуал".

man /VatNews