Франция към Конституция срещу живота

Масимилиано Меникети

„Нов скок на вяра, милосърдие и надежда“. С тези думи, само преди пет месеца папата, гледайки в очите на над 50 хиляди верни на велодрома в Марсилия, последният етап от неговото 44-то международно апостолическо пътуване, папата се обърна към Църквата, към Франция и цяла Европа, призовавайки към живот, прием и братство.

По този повод, по-специално, той използва две силни думи: „цинизъм и примирение“, рани, които често засягат нашите общества, и ни накараха да вдигнем поглед към небето, уповавайки се на Господ, който „действа в историята, върши чудеса и действа и в нашите общества, белязани от светски секуларизъм и известно религиозно безразличие“.

Той размишлява върху трагедията на изхвърлянето на човешкия живот, който приема различни форми, от отхвърлените животи на мигранти до тези на неродените деца или изоставени възрастни хора, като ни моли да не си затваряме очите, да обичаме, да разпознаваме другия: независимо дали е в лодка насред морето или в най-уязвимото състояние в утробата на майка.

Това беше силно послание на надежда, светлина и ангажираност, което той донесе във Франция.

И все пак в края на януари Народното събрание в Париж одобри включването на правото на аборт в Конституцията.

Реформата, предложена от френското правителство, сега се разглежда от Сената. В Европа, континент, помрачен от война, застрашен от суверенистични, популистки и консуматорски тенденции и от икономически стратегии, които се дистанцират от визията на нейните бащи-основатели – Алчиде де Гаспери, Роберт Шуман, Конрад Аденауер – този импулс на истината, припомнен от Наследникът на Петър, е решаващ и осветява лицето на човечеството.

„Абортът е убийство“, ясно каза папа Франциск пред журналисти при обратния полет от Словакия през септември 2021 г. И така, как е възможно в основната Харта на една държава да се комбинира правото, което защитава човека, с това, което определя смъртта му?

Живеем в технологично напреднало, дигитално свързано общество. Човешкото развитие от зачеването не е тайна от десетилетия. Използваме думи като пре-ембрион, ембрион, новородено, дете, тийнейджър, възрастен, старец, за да посочим етапи на развитие, при които броят на клетките се променя, когнитивният външен вид се променя, нуждата от помощ се променя, но това винаги е човешка личност.

„Правилно ли е да убиеш човешки живот, за да решиш проблем? Правилно ли е да наемеш убиец, който да убие човешки живот?“, попита папата журналистите по време на обратния си полет от Братислава до Рим.

Едно общество не се измерва със своите забрани, а със способността му да обича и „свободата расте с любовта“, обясни папа Франциск в своята катехизисна беседа на общата аудиенция на 20 октомври 2021 г., но „с любовта, която виждаме в Христос, милосърдието : това е наистина безкористна и освобождаваща любов“.

В началото на парламентарния процес френските епископи изразиха своята загриженост относно това изменение на Конституцията, като потвърдиха, че всеки живот е дар – крехък и ценен дар, безкрайно достоен – който трябва да бъде приет и на който да се слжи от началото до естествения му край.

Човечеството винаги е осъждало евгеничните теории, но въпреки това ембрионите продължават да бъдат манипулирани и подбирани, сякаш са материали, а не хора. В този контекст абортът е едновременно предпоставка и следствие. Странно, сякаш вече не можем да виждаме, да бъдем свободни, да даваме или да помагаме.

В един свят, наранен от толкова много насилие, изглежда трудно да се изгради добра глобална стратегия за прием и подкрепа, да се отделят средства, внимание и любов към жените, които преминават през трудна бременност и към децата, носени в утробите им.

Много животи обаче биха били спасени, както доказаха центровете за защита на живота, ако жените са подкрепени икономически, юридически, психологически, религиозно и социално в драматичния момент, когато абортът изглежда единственото решение.

Често се озоваваме в капана на стерилни политически или идеологически противопоставяния, но предизвикателството е да се приемат закони и да се изменят конституции с предложения за живот, а не за смърт. Инвестиции и мерки за укрепване на структури и реалности, способни да се грижат за страданието, страха и екстремните и драматични ситуации.

Да помагаш означава да обичаш; това е да бъдеш свободен да избираш. И този братски хоризонт, който се грижи за другия, за човека, изгражда общества, които не се примиряват, а вървят към автентична култура на прием, споделяне и мир.