COMECE: абортът никога не ще може да бъде основно право

Vatican News

След публикуването на Dignitas Infinita, документът на Ведомството за доктрината на вярата, в който, сред нарушенията на човешкото достойнство се сочи абортът като „сериозна и осъдителна“ практика, епископите от цяла Европа потвърждават своето „не“ на прекъсването на бременността, което „никога не ще може да бъде основно право“ и което върви „в посока, обратна на истинското насърчаване на жените и техните права“. Това се чете в декларация на COMECE, органът, обединяващ епископските конференции на ЕС, която е озаглавена: „Да“ на насърчаването на жените и правото на живот, „не“ на аборта и идеологическото налагане“, публикувана в навечерието на гласуването на пленарната сесия, насрочено в Брюксел на 11 април, за включването на правото на аборт в Хартата на основните права на ЕС.

Резолюция, представена през юли 2022 г.

След включването на правото на аборт във френската конституция, дебатите за въвеждането на прекъсването на бременността сред основните права на ЕС бяха отново открити на европейско ниво. Резолюцията вече бе представена на 7 юли 2022 г. и предизвика съпротивата на някои държави-членки, сега депутатите от Европейския парламент решиха да подновят предложението, затова отново ще се гласува след два дни.

Общество, в което да бъдеш майка не трябва да е ограничение

Предвид гласуването, лидерите на COMECE се обръщат към членовете на Европейската камара и европейските граждани, и отново подчертават, на първо място, че „насърчаването на жените и техните права не е свързано с насърчаването на аборта“. „Ние работим за Европа, в която жените да могат да изживяват своето майчинство свободно и като дар за тях самите и за обществото, и в която да бъдеш майка по никакъв начин да не бъде ограничение за техния личен, социален и професионален живот“, казват прелатите.

Право на живот

В документа се казва, че „абортът никога не ще може да бъде основно право. Правото на живот е основният стълб на всички други човешки права, особено правото на живот на най-уязвимите, крехки и беззащитни хора, като нероденото дете в утробата на майката, мигрантът, възрастните хора, хората с увреждания и болните“. Затова се цитира мисълта на Църквата, която винаги праволинейно е смятала, че „защитата на неродения живот е тясно свързана със защитата на всяко друго човешко право. Това включва убеждението, че човешкото същество винаги е свято и неприкосновено, във всяка ситуация и на всеки етап от развитието".

Не на идеологически налагания върху човешката личност

В края на документа се цитира същата декларация на Dignitas Infinite за човешкото достойнство: „Човек сам по себе си е цел и никога не е средство за решаване на други проблеми. Ако това убеждение липсва, липсват и здравите и трайни основи за защита на правата на човека, които при това положение винаги ще бъдат подчинени на краткотрайните капризи на силните". Затова Епископските конференции на ЕС искат от Европейския съюз да „се уважават различните култури и традиции на държавите-членки и техните национални компетенции“, не може да „се налага на другите“, вътре и извън границите, „идеологически позиции за човешката личност, за сексуалността и пола, за брака и семейството и прочие".

Уважение на многообразието от култури и традиции

„Хартата на основните права на ЕС“, се казва още,  „не може да включва права, които не се признават от всички и които водят до разделение. Няма признато право на аборт в европейското или международното право и начинът, по който тази тема се третира в конституциите и законите на държавите-членки, варира в голяма степен". Дори  самата Харта в преамбюла призовава за зачитане на „многообразието от култури и традиции на европейските народи“, както и на „конституционните традиции и международните задължения, общи за държавите-членки“.

Нотата е подписана от Постоянния комитет на COMECE: председателят Мариано Крочата, епископ на Латина (Италия); първият заместник-председател Антоан Еруар, архиепископ на Дижон (Франция); и вицепрезидентите Нуну Браш да Силва Мартинс, епископ на Фуншал (Португалия), Чеслав Козон, епископ на Копенхаген (Скандинавия), Римантас Норвила, епископ на Вилкавишкис (Литва).

man / VatNews