Нов ватикански документ за „тежките нарушения“ на човешкото достойнство

От Андреа Торниели

Три глави предлагат основите на четвъртата, която е посветена на „някои тежки посегателства върху човешкото достойнство“.

Това е структурата на новата декларация на Ведомството за доктрината на вярата „Dignitas infinita“, която отбелязва 75-ата годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека и потвърждава „незаменимия характер на достойнството на човешката личност в християнската антропология“ (Въведение).

Основната новост на документа, който е плод на петгодишен труд, е включването на редица ключови теми от настоящата папска учителна власт, които съпътстват биоетичните теми. В „неизчерпателния“ списък, който се предлага, абортите, евтаназията и сурогатното майчинство са изброени като нарушения на човешкото достойнство наред с войната, бедността и трафика на хора.

По този начин новият текст допринася за преодоляване на дихотомията, която съществува между онези, които се фокусират изключително върху проблемите на началото и края на живота, като същевременно забравят толкова много други атаки срещу човешкото достойнство, и обратното, онези, които се фокусират само върху защитата на бедните и мигрантите, забравяйки, че животът трябва да бъде защитаван от зачеването до неговия естествен край.

Основните принципи

Първите три части на Декларацията припомнят някои основни принципи.

„В светлината на Откровението Църквата решително повтаря и потвърждава онтологичното достойнство на човешката личност, създадена по образ и подобие Божие и изкупена в Исус Христос“ (1).

Това е „неотменимо достойнство“, съответстващо на „човешката природа, отделно от всички културни промени“ (6). То е „дар“ и следователно присъства в „неродено дете, човек в безсъзнание или възрастен човек в беда“ (9).

„Църквата провъзгласява еднаквото достойнство на всички хора, независимо от техните условия на живот или качества“ (17) и тя прави това въз основа на библейското откровение: жените и мъжете са създадени по Божи образ.

Въплъщавайки се, Христос „утвърди достойнството на тялото и душата” (19) и в Своето възкресение ни разкри, че достойнството на човека се основава „преди всичко на това, че той е призван към общение с Бог” (20).

Достойнството на всеки човек

Документът подчертава уклончивостта на тези, които предпочитат израза „лично достойнство“ пред „човешко достойнство“, „тъй като те смятат, че човек е само този, който е способен да разсъждава“ (24).

Така според тях „нероденото дете няма да има лично достойнство, нито възрастният човек, който е зависим от другите, нито човек с умствени увреждания. Напротив, Църквата настоява, че достойнството на всяка човешка личност, именно защото е вътрешно присъщо, остава при всички обстоятелства” (24).

Освен това в документа се подчертава, че „с понятието за човешко достойнство понякога се злоупотребява, за да се оправдае произволното разпространение на нови права … сякаш способността да се изразява и реализира всяко индивидуално предпочитание или субективно желание трябва да бъде гарантирана“ (25).

Списък на нарушенията

След това Декларацията представя списъка с „някои тежки посегателства върху човешкото достойнство“.

Това включва „всички престъпления срещу самия живот, като убийство, геноцид, аборт, евтаназия и умишлено самоубийство“, които трябва да бъдат признати за противоречащи на човешкото достойнство“, но също така и „всички посегателства върху целостта на човешката личност, като осакатяване, физическо и психическо изтезание, неправомерен психологически натиск“.

И накрая, списъкът включва „всички престъпления срещу човешкото достойнство, като нечовешки условия на живот, произволно лишаване от свобода, депортиране, робство, проституция, продажба на жени и деца, унизителни условия на труд, при които хората се третират просто като инструменти за печалба, а не като свободни и отговорни лица“.

Цитира се и смъртното наказание, тъй като то „накърнява неотменимото достойнство на всеки човек, независимо от обстоятелствата“ (34).

Бедност, война и трафик на хора

Първият споменат проблем е бедността, „една от най-големите несправедливости в съвременния свят“ (36).

След това е войната, „друга трагедия, която отрича човешкото достойнство“ и винаги е „поражение на човечеството“ (38), до такава степен, че „в днешно време е много трудно да се позовем на рационалните критерии, разработени в по-ранните векове, за да говорим за възможността на „справедлива война“.“ (39).

Декларацията също така обсъжда „мъките на мигрантите“, чийто „живот е изложен на риск, защото вече нямат средства да създадат семейство, да работят или да се изхранват“ (40).

След това документът се спира на „трафика на хора“, който придобива „трагични измерения“ и е описан като „подла дейност, позор за нашите общества, които претендират, че са цивилизован“. Декларацията приканва „трафикантите и клиентите” да направят сериозен изпит на съвестта (41).

По същия начин текстът призовава за борба срещу явления като „търговията на човешки органи и тъкани, сексуалната експлоатация на момчета и момичета, робския труд, включително проституцията, търговията с наркотици и оръжия, тероризма и международната организирана престъпност“ (42) .

Документът също така споменава сексуално насилие, което „оставя дълбоки белези в сърцата на тези, които са го изпитали“: това са „страдания, които могат да продължат цял живот и които никакво покаяние не може да поправи“ (43).

След това се обсъждат дискриминацията и насилието срещу жени. Сред последните са изброени „принудителните аборти, които засягат както майката, така и детето, често за задоволяване на егоизма на мъжете“ и „практиката на полигамия“ (45). Фемицидът също се осъжда (46).

Аборт и сурогатно майчинство

В Документа се осъжда силно аборта: „Сред всички престъпления, които могат да бъдат извършени срещу живота, аборта има характеристики, които го правят особено сериозен и осъдителен“, и се споменава фактът, че „защитата на неродения живот е тясно свързана със защитата на всяко едно човешко право“ (47).

Силно се отхвърля и сурогатното майчинство, чрез което „безкрайно достойното дете се превръща в обикновен обект“. Това е практика, която „представлява тежко посегателство върху достойнството на жената и детето... Детето винаги е дар и никога не е основа на търговски договор“. (48)

Списъкът продължава със споменаването на евтаназията и асистираното самоубийство, объркващо определени от някои закони като „смърт с достойнство“. Документът подчертава, че „страданието не кара болните да губят своето достойнство, което им е присъщо и неотменимо” (51).

След това Декларацията говори за значението на палиативните грижи и избягването на „агресивни лечения или непропорционални медицински процедури“, потвърждавайки, че „Животът, а не смъртта, е право което трябва да се приема, а не да се администрира“ (52).

Друго сериозно нарушение на човешкото достойнство е маргинализацията на лица с различни увреждания (53).

Джендър теория

Документът започва раздела по тази тема, като подчертава, че „всеки признак на несправедлива дискриминация“ срещу хомосексуални лица „трябва внимателно да се избягва, особено всяка форма на агресия и насилие“.

„Противоречи на човешкото достойнство“, се казва в Декларацията, че на някои места „не малко хора са „затворени, измъчвани и дори лишени от благата на живота единствено поради тяхната сексуална ориентация“ (55).

След това Документът критикува Теорията за пола, или Джендър теортията, която е „изключително опасна, тъй като отменя различията в претенцията си да направи всички равни“(56).

Църквата, както четем, припомня, че „човешкият живот във всичките му измерения, както физически, така и духовни, е дар от Бог. Този дар трябва да бъде приет с благодарност и поставен в услуга на доброто.  Да се желае личното самоопределение, както предписва джендър теорията... се равнява на одобрение пред вековното изкушение човек да се прави на Бог“ (57).

Джендър теорията „възнамерява да отрече най-голямата възможна разлика, която съществува между живите същества: половата разлика“ (58).

Следователно „всички опити за замъгляване на позоваването на непреодолимото сексуално различие между мъжа и жената трябва да бъдат отхвърлени“ (59).

Промяната на пола също се оценява негативно, тъй като „заплашва уникалното достойнство, което лицето е получило от момента на зачеването“. Това обаче не означава, че се изключва възможността „човек с генитални аномалии, които вече са очевидни при раждането или които се развиват по-късно, може да избере да получи помощта на здравни специалисти, за да разреши тези аномалии“ (60).

Дигиталното насилие

Последният елемент в списъка е „дигитално насилие“. „Нови форми на насилие се разпространяват чрез социалните медии“, четем, като кибербулизма, а „интернет също е канал за разпространение на порнография и експлоатация на хора за сексуални цели или чрез хазарт“ (61).

Декларацията завършва с призив „зачитането на достойнството на човешката личност извън всякакви обстоятелства да бъде поставено в центъра на ангажимента към общото благо и в центъра на всяка правна система“ (64).