Така Ратцингер разграничаваше между свръхестественото и духовните плодове

Ватикан Нюз

„Трябва да се раздели аспекта на истинската или предполагаема „свръхестественост“ на видението от този на неговите духовни плодове“. С тези думи се изразява кардинал Йозеф Рацингер, тогава префект на Конгрегацията за доктрината на вярата, отговаряйки на въпрос на журналиста и писател Виторио Месори. Диалогът е представен в бестселъра „Доклад за вярата” (1985).

На първо място, бъдещият Бенедикт XVI заявява: „Никакво видение не е необходимо за вярата, Откровението завърши с Исус Христос. Самият Той е Откровението. Но със сигурност не можем да попречим на Бог да говори на нашето време чрез обикновените хора, а също и чрез необикновени знаци, които изобличават недостатъчността на културите, които ни доминират, прикрити като рационализъм и позитивизъм. Явленията, които Църквата официално е утвърдила... имат своето точно място в развитието на живота на Църквата през миналия век. Те показват, между другото, че Откровението - въпреки че е уникално, завършено и следователно непреодолимо - не е нещо мъртво, то е живо, жизненоважно. В края на краищата... един от признаците на нашето време е, че съобщенията за „Богородични явления се умножават по света...“.

И след това продължава: „Един от нашите критерии е да отделим аспекта на истинската или предполагаема „свръхестественост“ на видението от този на неговите духовни плодове. Поклонничествата на древното християнство се насочват към места, за които съвременният ни критичен дух понякога би бил объркан относно „научната истина“ на традицията, свързана с тях. Това не омаловажава факта, че тези поклоннически пътувания са били плодотворни, благотворни и важни за живота на християнския народ. Проблемът не е толкова в съвременния хиперкритицизъм (който завършва, наред с други неща, под формата на нова лековерност), а в оценката на жизнеността и ортодоксията на религиозния живот, който се развива около тези места“.