Кардинал Паролин в Украйна се моли за така дългоочаквания мир
Маня Кавалджиева – Ватикана
Кардинал Пиетро Паролин кара да отекне вика за мир на папа Франциск и на украинския народ, от светилището на Дева Мария от планината Кармил в Бердичев, един от духовните центрове на католическата общност в Украйна. По време на литургията, със застъпничеството на Дева Мария, се издига молитвата за така дългоочаквания дар на мира за онези, които от почти две години и половина са измъчвани от войната.
Няма невъзможно за Бог
В проповедта, произнесена почти изцяло на местния език от монсеньор Едуард Кава, помощник на латинската архиепископия на Лвов (с изключение на първоначалния поздрав и последната молитва към Дева Мария Кармилска, произнесена от кардинал Паролин), се разказва спомена за първото чудо, белязало историята на това място за поклонение. През 1627 г. Януш Тишкевич, управителят на земите на Киев и Житомир, бил пленен в битката срещу татарите. Окован във вериги, той обещал да извърши добро дело в чест на Бога и Богородица, ако бъде освободен.
Докато спял, му се явили непознати монаси, които молели Бог и Богородица за неговото освобождение. След като бил освободен, той решил да построи манастир в Бердичев за монасите, които видял насън и които разпознал като кармелитите в Люблин три години по-късно. Църквата била осветена през 1642 г.: на главния олтар била поставена иконата на Снежната Мадона, копие на онази, запазената в базиликата Санта Мария Маджоре в Рим, известна като Salus Populi Romani (Спасението на римския народ). Репродукцията била дарена от самия Тишкевич, който най-напред я пазел при своето семейство, а през 1647 г. тя била обявена за чудотворна от тогавашния епископ на Киев, който бил излекуван след като се молил пред нея.
Нека Бог обърне сърцата на онези, които сеят насилие
След това се проследяват събитията, разказани в Първа книга на царете, с епизода, известен като принасянето на жертва от пророк Илия на планината Кармил. Въз основа на този разказ, е призивът към украинската църква да бъде „пророческа". Тя трябва, подчертава папският пратеник, да призовава за „непрестанна молитва, за да може Бог да обърне сърцата на онези, които, след като са се отдалечили от Неговите пътища и са станали роби на собствената си гордост, сеят насилие и смърт, потъпквайки у другите онова достойнство на Божии чеда”.
Не губете доверието у Бог
„Никога не губете доверието и надежда в Бог, особено днес, когато изглежда, че злото надделява, когато ужасите на войната и болката поради многобройните жертви и масовите разрушения поставят в криза вярата в божествената доброта, когато изпадаме в отчаяние и вече нямаме сили дори да се молим". Така продължава проповедта, в която се насърчава да гледаме към разпнатия Христос: в онзи Разпети петък, когато е изглеждало, че грехът възтържествува и че Божията спасителна мисия се проваля, точно тогава се е разтворила лъчезарната зора на Пасхата. Смъртта няма да има последната дума, се подчертава, дори и да е трудно да се види хоризонта на Възкресението.
Нека децата и младите хора да имат мирно и сигурно бъдеще
Последната част от проповедта на кардинала е посветена на Дева Мария, Божията майка, която стои до нас в трудностите на нашите лични кръстове и „нежно ни придружава към славното възкресение“. Призивът е за съзерцание на иконата на Богородица от Бердичев, представена като Одигитрия, тоест Показваща пътя. Символ на нежност и любов, „тя възвестява зората" на Исус, който е Светлината.
И молитвата, с която кардинал Паролин, като взима думата, завършва литургията:
„О, Пресвята Майко, нека децата и младите хора да имат мирно и сигурно бъдеще, нека семействата да бъдат огнища на любовта, нека възрастните и болните да получат утеха и облекчение в страданието, нека онези, които защитават родината си, да бъдат защитени от нападенията на злото, нека военнопленниците да се завърнат, за да прегърнат своите близки и жертвите да бъдат приети в Царството небесно“.