„Дева Мария на всички народи“ от Амстердам. Когато Павел VI одобри отрицателното решение

Ватикан Нюз

Ведомството за доктрината на вярата оповести публично отрицателното и окончателно мнение на кардиналите-членове, които през 1974 г. се изразиха единодушно, за да обявят не-свръхестествения характер на предполагаемите явления на „Дева Мария на всички народи“ в Амстердам. Решение, одобрено от Павел VI.

„През предишните години Ведомството, като правило – четем в прессъобщението, публикувано в четвъртък, 11 юли – не оповестяваше публично решенията относно предполагаемите свръхестествени явления, но пред лицето на постоянните съмнения, повдигнати по отношение на предполагаемите видения и откровения от годините 1945-1959 в Амстердам и свързани с набожността към „Дева Мария на всички народи“, Ведомството за доктрината на вярата публикува резултата от обикновената сесия на тогавашната Свещена конгрегация за доктрината на вярата, проведеня на 27 март 1974 г.“.

Ето решенията:

1. Що се отнася до доктриналното решение: OMNES „constat de non supernaturalitate“.

2. Що се отнася до по-нататъшното изследване на феномена: OMNES: „отрицателно“.

Тези решения, четем по-нататък в прессъобщението, „са одобрени от Светия отец Павел VI по време на аудиенцията, предоставена на префекта на Свещената конгрегация за доктрината на вярата, кардинал Ф. Шепер, на 5 април 1974 г. Това се съобщава, защото светият Божи народ и техните пастири могат да извлекат необходимите последствия“

Преди новите норми, които влязоха в сила миналия май, Ведомството само съобщаваше на епископа какво е решено официално и най-много публикуваше по-обща новина. Сега обаче, за да се изясни всяко объркване, решението, одобрено от папата, се оповестява публично и което в този случай е най-негативното решение, което установява не-свръхестественост и което е все още предвидено от новите Норми. Решение, което „трябва да се основава на конкретни и доказани факти и доказателства“, които удостоверяват неавтентичността на предполагаемото явление.

На 25 март 1945 г., на 600-годишнината от евхаристийното чудо в Амстердам, Ида Пидерман казва, че е видяла Дева Мария, която ще ѝ се представила с титлата „Господарка на всички народи“. Родена в Алкмаар през 1905 г., последното от пет деца, Ида губи майка си на 8-годишна възраст и малко след това се премества със семейството си в Амстердам, където остава до смъртта си през 1996 г. При това предполагаемо видение на 25-ти март ще последват още 55 и ще продължат до 1959 г. В течение на 14 години Девицата, според историята на Ида, е щяла да ѝ разкрие предварително различни събития, сред които смъртта на Пий XII, и щяла да ѝ покаже собствения си образ , по-късно нарисувана от художника Хайнрих Репке въз основа на описанието на предполагаемата визионерка. Днес това изображение се пази в параклис, построен през 1973 г., в жилищен квартал в южната част на Амстердам.

През 1956 г. тогавашният епископ на Хаарлем-Амстердам, Йоханес Петрус Хуиберс, заявява по отношение на явленията на Мария, че «non constat de supernaturalitate». Съдебно решение, станало по-тежко през май 1974 г. от тогавашната Конгрегация за доктрината на вярата (Cdf), която потвърждава окончателното отрицателно решение „constat de non supernaturalitate“ с личното одобрение на папа Павел VI. През 1996 г. наследникът на Хуиберс, Хени Бомерс, след консултация със Светия престол, одобрява култа към „Господарката на всички нации“, но без да признае предполагаемите видения. Докато обратното, неговият наследник, монсеньор Йос Пунт, признава автентичността им през 2002 г., без обаче да се консултира със Светия престол. Три години по-късно, през 2005 г., Конгрегацията за Доктрината на вярата премахва някои думи от молитвата, която Дева Мария оставя на Ида Пеердеман, тъй като не отговарят на католическата доктрина. Накрая, на 30 декември 2020 г., новият епископ на Хаарлем, Йоханес Хендрикс, „след консултация с Конгрегацията за доктрината на вярата и в съгласие с нея“, заявява, че „използването на титлата Господарка на всички народи за Мария е само по себе си богословски допустимо“; въпреки това „признаването на тази титла не може да се разбира дори като косвено признаване на свръхестествеността на някои явления“, тъй като Конгрегацията в това отношение вече е дала „отрицателно становище, „одобрено от Павел VI“ през 1974 г.

Сред различните послания, които Девицата оставя на Ида е искането Църквата да признае догмата за Мария като „съ-изкупителка“. Искането датира от 8 декември 1952 г. В това отношение можем да си спомним казаното от папа Франциск поне в два случая: на 3 април 2020 г., в проповедта на сутрешната литургия, ръководена в Casa Santa Marta, папата каза: „Дева Мария не иска да отнеме никаква титла от Исус... Тя не поиска от себе си да бъде почти-изкупителка или съ-изкупителка: не. Има само един Изкупител и тази титла не може да бъде дублирана“.  Думи, повторени и на общата аудиенция на 24 март 2021 г.: „Христос е единственият Изкупител: няма съизкупители с Христос“.