На гроба на Павел, при зараждането на християнството в Рим
Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана
Началото на 2000-та година. Подновен интерес се поражда около фигурата на Павел от Тарс. Сензационни открития разкриват първо най-старото изображение на Апостола на езичниците в римските катакомби на Света Текла, а след това саркофаг от необработен мрамор, под папския олтар на Базиликата, който се свързва с автора на тринадесетте послания от Новия завет.
Научното установяване
Потвърждението е направено с голямо вълнение на 29 юни 2009 г., по време на първата вечерня за приключване на годината на Павел, от папа Бенедикт XVI. По този повод, тогавашният папа съобщава резултатите от внимателния научен анализ, извършен върху гроба две хиляди години след раждането на Павел: специална сонда, вкарана в саркофага, открива следи от скъпоценен ленен плат, оцветен в пурпурно червено и ламиниран с чисто злато, както и парче син плат с ленени влакна, червени тамянови зърна и протеинови и варовити вещества.
Бяха идентифицирани и много малки костни фрагменти. Тези последните, подложени на тестове с въглерод-14, извършени от експерти, нехаещи за произхода им, бяха приписани на човек, живял в периода между I и II век. „Това изглежда потвърждава единодушната и неоспорима традиция, че става дума за тленните останки на апостол Павел“, коментира с вълнение Бенедикт XVI.
Гроб, който никога не е бил отварян
Петнадесет години след това съобщение, отиваме близо до гроба, придружени от отец Лодовико Торизи, учител на послушниците в абатството на „Сан Паоло Фуори ле Мура“, управлявано още от VIII век от Бенедиктинските монаси. „Гробницата никога не е била отваряна“, обяснява той, „защото вибрациите при отстраняването на горния камък, контактът със светлината и кислородът биха могли да допринесат за разпадането на онова, което е останало от тялото на Павел“.
Саркофагът на свети Павел
Под олтара и под прекрасния киворий, изработен през 1285 г. от известния скулптор Арнолфо ди Камбио, се виждат камъните на саркофага, открит през 2006 г. от изследователите.
Малък пламък гори непрестанно, ден и нощ, за да покаже светостта на мястото. До него ясно се вижда урна от бронз и стъкло, съдържаща веригата на апостола от римския затвор, която се съхранява в базиликата от IV век и се носи по време на процесията на всеки 29 юни, празникът на Светите Петър и Павел.
През една решетка може да се види, на долното ниво, мраморна плоча, съставена от две части, с размери 2,12 x 1,27 метра. На нея пише PAULO APOSTOLO MART и има три отвора: един кръгъл и два квадратни. Датира от IV – V век и е свидетелство за култа още от самото начало на това място, дори отпреди построяването на църква.
Мъченичеството извън стените
„Обезглавяването на Свети Павел“, казва отец Лодовико Торизи, „е станало много близо до мястото на погребването. На около четири километра от базиликата, при мястото, наречено „Акуе Салвие“, където днес се намира абатството „Тре Фонтане“. Тук Павел е бил доведен от Мамертинския затвор, където е бил затворен. Историците все още не са разбрали защо мъченичеството е извършено именно тук“. Той е бил обезглавен извън стените на Аврелиан, на място, характеризиращо се с нездравословен въздух, близо до вия „Остиенсе“, между 65 и 67 година, при император Нерон.
Трите извора
Когато главата му паднала на земята, тя отскочила три пъти и според преданието, от тези три точки като по чудо бликнали три извора: първият с гореща, вторият с топла и третият със студена вода. На алеята, която минава отстрани на Траписткото абатство, настилка, подобна на тази от древния Рим, беше възстановена сравнително скоро, за да напомня за пътя, изминат от Светеца преди неговата екзекуция. Мраморен надпис върху фасадата на църквата „Сан Паоло ал Мартирио“, построена през V век и реставрирана през 1599 г. от архитекта Джакомо Дела Порта, както и част от комплекса на абатството, гласи: „S. Pauli Apostoli martyrii locus ubi tres fontis mirabiliter eruperunt” (Мястото на мъченичеството на св. апостол Павел, където по чудо бликнали три извора). Във вътрешността на храма ясно се виждат три едикули, издигнати върху всеки един от трите извора, разположени на еднакво разстояние, но на различни нива. От 1950 г., вследствие на урбанизацията и последвалото замърсяване на подпочвената вода, водният източник бе затворен и бе преустановено раздаването на вода на вярващите.
Сабята
След като е бил заловен от евреите, Павел идва в Рим през 61 г., за да бъде съден като римски гражданин. Роден евреин с името Савел, той получава римско гражданство като всички жители на Тарс, родния му град в Киликия, южно от днешна Турция. След като се премества в Йерусалим, той става доверен човек на Синедриона, а по-късно яростен гонител на християните. По пътя за Дамаск през 36 година става неговото обръщане.
„Свети Павел“, отбелязва отец Лодовико, „е представен с меч, за да покаже как той е защитавал Божието Слово. За да защити Евангелието, след това той умира, посечен с меч, с жестока смърт, като храбър боец“.
Главите на Петър и Павел
„Говори се, че след обезглавяването, една римска християнска матрона се погрижила за тялото, поставила го в саркофаг и то било погребано на Вия „Остиенсе“, добавя отец Торизи. Според разказите, стигнали до нас, тази жена се е казвала Лучина: на две мили от „Акуе Салвие“, тя притежавала терен за погребване вътре в едно езическо гробище, с около 5 хиляди гроба. Разкопките потвърдиха съществуването на този некропол с гробни ниши и ями за бедни хора и освободени роби. Главата на Павел е намерена по-късно и се съхранява над кивория в базиликата Свети Йоан Латерански (Сан Джовани ин Латерано) заедно с тази на Петър, погребан в подземието на Ватиканската базилика. Според Римския мартиролог, двамата са убити в един и същи ден.
При зараждането на римската църквата
Мястото, където е погребан Павел, веднага се превръща в дестинация за поклонение на вярващите, които идват тук да се молят и в знак на почит към светеца, те построяват cella memoriae (мемориална стая). Още от ранните години, множество покръстени решават да бъдат погребани в околностите и некрополът постепенно се превръща от езически в християнски.
„Мнозина решават гробът им да бъде в близост до този на апостола“, спомня си бенедиктинският абат, като ни показва многобройните епиграфи на латински, гръцки и иврит, поставени на стените в църковния двор на абатството на „Свети Павел извън стените“, замислен и украсен от Пиетро Васалето.
„По време на различните реставраторски дейности, разкопки или укрепване на основите, тук бяха намерени много находки, езически и християнски гробници. Вероятно са били хора от определен социален ранг. Римското християнство се заражда именно в този район“. Сред най-ценните артефакти, открити на това място през 1838 г., се отличават Догматичният саркофаг от IV век, който сега се съхранява във Ватиканските музеи.
Трите базилики
С приемането на християнството за официална религия през 313 г. с Миланския едикт, император Константин е пожелал да почете достойно паметта на Апостола на езичниците, като през 324 г. строи базилика на мястото на неговото първо погребване, чиято основа се вижда и в долната част на папския олтар. Тялото на светеца първоначално е било затворено в меден ковчег. Храмът, първоначално не много голям, впоследствие е разширен от императорите Теодосий, Аркадий и Валентиниан II, като по този начин се превръща в много голяма петкорабна базилика, известна като „Теодосиева" или „на тримата императори".
Шедьоврите, оцелели при пожара
Между ХII и ХIII век, велики творци участват в строежа и украсата на базиликата, като Пиетро Кавалини, чиито стенописи за съжаление са изгубени и Арнолфо ди Камбио, автор на кивория, който оцелява заедно с ценния канделабър за пасхалната свещ на Васалето по време на опустошителният пожар, унищожил през юли 1823 г. за една нощ Теодосиевата базилика.
Пожарът и новата базилика
Причините за пожара са неизвестни, някои го приписват на пламък, вероятно оставен без надзор от работници, работили по ремонта на покрива. В деня след инцидента, римляните масово отишли да видят какво е останало от църквата. Сценарият е бил отчайващ и много тъжен. Един специален свидетел, френският писател Стендал, го описва като „едно от най-грандиозните зрелища“, виждани някога: „Имах усещането за строга красота, тъжна като музиката на Моцарт. Болезнените и ужасни следи от бедствието бяха все още живи; църквата все още беше изпълнена с димящи полуизгорели черни греди; стволовете на колоните, разцепени по цялата им дължина, заплашваха да паднат всеки момент".
На 25 януари 1825 г., с енцикликата „Ad plurimas“, папа Лъв XII отправя призив към вярващите за възстановяването на храма: той ще бъде наново построен по идентичен начин, като се използват повторно спасените от огъня части, за да се запази християнската традиция за произхода и бива осветен от Пий IX на 10 декември 1854 г.
През онези години, на мястото на базиликата „Сан Паоло фуори ле мура“, стартира най-впечатляващата строителна площадка на римската църква през ХIХ век. Базиликата, която се строи, е точно това, което виждаме днес.
Свети Павел, опорна точка за вярващи и невярващи
Не само католиците, но и целият свят откликва масово на призива на Лъв XII: блокове от малахит и лапис лазули са дарени от цар Николай I, както и колони, и прозорци от много фин алабастър – от египетския крал Фуад I. По този повод, Павел от Тарс се утвърждава като универсална опорна точка за вярващи и езичници. За многото хора, които се събират около този гигант на християнството, говорят мраморните панели по стените на абсидата, на които са написани имената на многобройните кардинали и епископи, присъствали в деня на освещаването.
Апостолът на единството на християните
Както е известно, апостолството на Павел се простира от евреите до всички народи: в Арабия, Мала Азия, Македония, Кипър, Гърция, той основа множество християнски общности. Емблематична за странстванията на Апостола на езичниците е реликвата на тоягата, използвана по време на пътуванията му, съхранявана в музея на Римската базилика.
„Павел е почитан от световното население, християни и нехристияни“, добавя отец Лодовико Торизи. „Той е главна фигура за единството на християните“.
Освен това, през 2006 г., Бенедикт XVI изпълни желанието на свети Йоан Павел II да дари две брънки от веригите на Апостола на езичниците на атинския патриарх Христодулос.
Свети Павел и Юбилеят
И накрая, по пътя към пълното общение между християните, важно място заема Светата врата на базиликата Свети Павел, която ще бъде отворена на 5 януари:
„Тя има много голямо значение. Построена е в Константинопол и е дарена през 1070 година. Първоначално е поставена на главния вход. Пожарът я повреди, като намали размерите й. Така беше преместена на един страничен вход. Предвид Юбилея – казва отец Лодовико – ние се надяваме, че вярващи, поклонници и туристи от цял свят ще имат тук едно прекрасно преживяване на дълбоко обръщане и вяра, единение и връзка с Господ, чрез свидетелството на апостол Павел“.
