Търси

Богословски форум за "Божия народ, мисия на Църквата" Богословски форум за "Божия народ, мисия на Църквата"  (Ctruongngoc)

Богословски форум на Синода: Божият народ като субект на мисията

На 9 октомври следобед, в йезуитската курия в Рим, се проведе един от първите два богословски форума, съпътстващи синода за синодалността. Той беше посветен на Божия народ като субект на мисията. Освен поканените богослови, в срещата взеха участие много синодални участници.

Светла Чалъкова – Ватикана

На 9 октомври 2024 г. Генералната курия на йезуитите в Рим беше домакин на форума „Божият народ като субект на мисията“, който се превърна във важна платформа за обсъждане на бъдещето на Католическата църква в контекста на синодалността и мисията. Събитието събра водещи богослови, канонисти и църковни лидери от различни страни по света, за да осмислят съвместно ролята на целия Божи народ в живота и мисията на Църквата в светлината на съвременните предизвикателства и възможности.

Мисията е хоризонтът на Църквата, който изисква участието на всеки вярващ

Форумът започна със слово на проф. Томас Зьодинг, доктор по богословие от Рурския университет в Бохум. Зьодинг, който е заместник-председател на Централния комитет на германските католици и член на Синодалния път в Германия, подчерта, че мисията не е само една от задачите, а самият хоризонт на Църквата.

„Задачата на учениците на Исус не е да контролират вярата на хората, а да направят това възможно“, отбеляза Зьодинг. Той напомни на присъстващите, че мисията на Исус винаги изисква протегната ръка и че всеки християнин, независимо от неговия статут в Църквата, е призван към мисионерска дейност. Професорът обърна внимание и на важността на „мисията чрез привличане“, като подчерта, че нарастването на мисионерската дейност е толкова по-ефективно, колкото повече е изпълнявана с вяра.

„Необходима е съпричастност към другите, за да ги въвлечем, да насърчим дори слабите“, добави той, призовавайки за по-приобщаващ подход в мисионерската дейност на Църквата. Зьодинг също подчерта значението на богословската компетентност, която, според него, не е изключителна привилегия на епископите, а трябва да бъде достъпна и използвана от всички вярващи.

Църквата е цялостна единица, която обхваща цялото тяло от вярващи, включително йерархията

Професор Ормънд Ръш беше следващият лектор. Свещеникът и преподавател в Австралийския католически университет, който е консултант на Генералния секретариат на Синода на епископите, се фокусира върху разбирането на Църквата като приобщаваща единица, която обхваща цялото тяло от вярващи, включително йерархията.

Ръш подчерта няколко ключови аспекта от разбирането на Божия народ, подчертавайки ролята му на субект, който тълкува Евангелието, обусловен от времето и историческия контекст, намиращ се на определено място, което е важно за въплъщението на Евангелието, и е сакраментална тема. Той отбеляза, че първите християнски общности е трябвало е да тълкуват Евангелието, за да го приложат към различните местни църкви, които постепенно възниквали

„Този ​​Синод е образувание, което тълкува и търси ръководството на Светия Дух, за да разбере живия и пълен смисъл на Евангелието“, подчерта проф. Ръш. Той също така обърна внимание на важността на разбирането на Църквата като сложна реалност, която има както божествени, така и човешки измерения, като призова да се избягва както прекомерната демократизация, така и прекомерната йерархизация в разбирането на синодалността.

Трябва да възстановим връзката между правото, богословието и живота на Църквата

Доната Хорак, преподавател по канонично право в Богословския институт „Алберони“ в Пиаченца, представи подробен анализ на упражняването на властта и и синодалното представителство в Църквата. Хорак, която е и член на президиума на Координацията на италианските жени богослови, подчерта необходимостта от възстановяване на връзката между правото, богословието и живота на Църквата.

„Всички реформи, които ще извършим, са с цел да открием истинската първоначална воля на Основателя“, каза Хорак. Тя призова за преосмисляне на принципа на йерархията в контекста на сложни църковни отношения, където харизмите, службите и компетенциите се разпределят по различен начин.

Хорак обърна внимание и на необходимостта от подобряване на Кодекса на каноническото право, така че да отразява по-добре съвременната еклезиология и да насърчава по-активното участие на вярващите в живота на Църквата. „Трябва да намерим някаква динамика на съвместно съвещателно гласуване, разпределено между различни субекти, междуведомствени органи, в зависимост от компетентността в дадената област или църковната обстановка, в която трябва да се вземе решение“, предложи тя.

Хорак също подчерта важността на преодоляването на двойността между консултативното и съвещателното гласуване в Църквата. Тя предложи бъдещите синодални органи да бъдат представителни за целия Божи народ, като се вземат предвид много фактори, като компетенции и характеристики на териториите. „Сегашната дисциплина на синодалните институции и органите за участие разкрива минималистична визия за консултации“, каза тя, призовавайки за по-широко разбиране на участието на вярващите във вземането на решения.

Църквата не е господар на мисията, а неин слуга

Епископ Лучиу Андрисе Муандула, предедател на мозамбикските епископи на Мозамбик и първи вицепрезидент на Симпозиума на Епископските конференции на Африка и Мадагаскар, представи библейско и пасторално размишление. Той призова Божия народ към мисия, която не е родена от човека, а от Отца.

Архиереят подчерта, че Църквата не може да се затвори в себеориентирана нагласа: „Не става въпрос само за изпълнение на службата за подкрепа на християнската общност, а за диалог със света“. Той също така сподели опита на Южна Африка, където енорийският живот е тясно свързан с практическите нужди на териториите, като подчерта важността от въвеждането на християнското  посвещение в местния контекст.

По време на дискусията участниците във форума засегнаха редица важни въпроси, включително необходимостта да се избягват подозренията, че говоренето за Божия народ се свежда до чисто социологическа категория, която игнорира божествения елемент. Един от богословите и мисионери зададе въпроса: „Къде е този мисионерски народ, когато има толкова малко хора в Църквата?“, подчертавайки важността от създаването на радост като двигател за взаимно опознаване и синодалност.

Форумът завърши с признаването на необходимостта от по-задълбочена и постоянна християнска формация, както и с призив към всички вярващи да участват активно в мисията на Църквата, независимо от техния статут или длъжност.

Участниците се съгласиха, че истинската синодалност изисква не само структурни промени, но и дълбоко духовно обновление и отвореност към действието на Светия Дух в живота на всеки вярващ и Църквата като цяло.

Срещата, инициирана от настоящия Синод, се превърна във важна стъпка в разбирането на ролята на Божия народ в мисията на Църквата и в намирането на пътища към по-приобщаващ и синодален модел на църковен живот. Тя подчерта необходимостта от по-нататъшен диалог и размисъл за това как да направим Църквата по-отворена, приобщаваща и подходяща за предизвикателствата на днешния ден, запазвайки същевременно верността към Евангелието и Традицията.

10 Октомври 2024, 12:07