Синодът навлезе във финалната фаза на дискусиите
Светла Чалъкова - Ватикана
На заседанието на Синода на 22 октомври 2024 г. в зала „Павел VI“ присъстваха 343 участници заедно с папа Франциск. Префектът на Ведомството за комуникация и председател на информационната комисия Паоло Руфини каза, че тези дни са посветени на разработването на предложения за промени в проекта на Заключителния документ.
Секретарят на Синодалната информационна комисия Шийла Пирес подчерта, че всички свободни изказвания са били насочени към проекта на Документа, който е високо оценен заради баланса, дълбочината и съдържанието.
Младежите искат да бъдат чути
Един от най-младите членове на Синода се обърна към синодалните бащи и майки с трогателен призив: „Моля, не оставяйте младежите настрана, но вървете с нас; ние искаме да вървим с вас“. Това обръщение се превърна в един от най-емоционалните моменти на срещата.
Участниците обсъдиха и ролята на верните миряни, националните епископски конференции, свещениците и представителите на богопосветения живот. Специално внимание беше отделено на малките християнски общности, които са важна част от Църквата.
Църквата трябва категорично да се противопостави на войната
В Синодалната зала прозвуча призив Църквата да каже „решително и ясно „не“ на войната. „Трябва да продължим да настояване и да се молим за прекратяване на тези конфликти“, подчертаха участниците, „в противен случай няма да остане жив човек, който да прочете този документ“.
Африканският кардинал Фридалин Амбонга Бесунгу, архиепископ на Киншаса, сподели опита на своята страна: „Доскоро нашата Църква беше мисионерска и трябваше да се адаптира към социокултурния контекст. Свикването на Синода се превърна във възможност за нас – възможност за да видим заедно как да си представим един нов начин да бъдем Църква“.
Архиепископ Андрю Нкеа Фуаня от Камерун подчерта значението на африканския принос към Синода, особено чрез местни общности и катехисти. „Африка е специално място за синодалност, тя е плодородна“, отбеляза той.
Предизвикателствата на едно пост-секуларно общество
Есенският епископ Франц-Йозеф Овербек представи ситуацията в Германия, където половината от 84-те милиона жители нямат религиозна принадлежност, а другата половина е почти поравно разделена между католици и протестанти, с повече от 4 милиона мюсюлмани.
Отец Кларънс Сандарарай Даведасан от Малайзия подчерта, че в повечето азиатски страни, с изключение на Филипините и Източен Тимор, католиците са малцинство. „Пространството за публично изразяване на вяра изглежда се стеснява на много места, отчасти поради политически и религиозен екстремизъм“, отбеляза той.
Службата на жените в Църквата изисква ново разбиране
На пресконференцията бяха засегнати широк кръг от въпроси. Епископ Овербек разказа как в неговата епархия жени изнасят проповеди и провеждат служби за деца поради езиковите ограничения на свещениците от други страни.
Архиепископ Фуаня сподели опита на Камерун, където в отдалечени райони жени катехистки отговарят за подготовката за тайнствата. Кардинал Амбонга Бесунгу засегна въпроса за женския дяконат, като отбеляза необходимостта от изясняване на тази роля в църковното служение.
Журналистите се интересуваха и от проблемите на хората с различна сексуална ориентация и културно разнообразие. Епископ Овербек отбеляза, че тези теми изискват допълнителен диалог и изясняване на позициите, като се вземат предвид различните културни контексти.
Историческа памет и нови перспективи
Особен интерес предизвика темата за евентуалната беатификация на белгийския крал Балдуин. Кардинал Амбонга Бесунгу изрази открита позиция, подчертавайки религиозността и смелостта на монарха, но също така призна наличието на „черни петна“ в биографията му, които изискват допълнително проучване.
Окончателният документ на Синода се подготвя на италиански като официален език, но ще бъде преведен на много езици, включително украински и китайски. Това решение беше особено приветствано от двамата китайски епископи, присъстващи на Синода.
