Темите в работните групи на Синода: от мисията в дигиталния свят до полигамията
Светла Чалъкова - Ватикана
Представените доклади показваха стремежа на Църквата за обновление и отговор на предизвикателствата на настоящето, запазвайки верността към принципите на Евангелието и Преданието.
Мисията в дигиталната среда става ключова за Църквата на 21 век
Сред най-интересните теми, обсъждани от работните групи, заслужава да се отбележи мисията на Църквата в дигиталната среда. Експертите отбелязаха, че дигиталната култура представлява фундаментална промяна в начина, по който възприемаме реалността и съответно как се отнасяме към себе си, един към друг, към света около нас и дори към Бог. Това не е просто отделна област на мисия, а важен аспект от свидетелството на Църквата в съвременната култура.
Участниците в Синода подчертаха, че присъствието в дигиталната среда позволява на Църквата да достигне до онези, които са в периферията, далеч от традиционните форми на религиозен живот. Това е нова мисионерска посока, която позволява да се достигне до широка публика, за да се проповядва Бог в свят, който не Го познава.
Групата подчерта необходимостта от интегриране на дигиталната мисия в ежедневието на Църквата и нейната структура, както и от адаптиране на традиционните концепции за юрисдикция, свързани с географската територия, към реалностите на дигиталния свят. Участниците призовават да се обърне специално внимание на езика, използван от Църквата, така че да бъде едновременно красив и разбираем.
Преразглеждане на обучението на свещениците в синодална и мисионерска перспектива
Не по-малко важен е въпросът за основните принципи на обучението на свещениците. Групата, занимаваща се с тази тема, подчерта необходимостта от преразглеждане на документа Ratio Fundamentalis Institutionis Sacerdotalis (Основни норми за обучение на свещениците), издаден през 2016 г., като се вземе предвид синодалната и мисионерска перспектива на Църквата.
Акцентът върху ученичеството като основна характеристика на първоначалното и продължаващото формиране, необходимостта от цялостно обучение, което включва човешки, духовни, интелектуални и пастирски измерения, както и вниманието към разпознаването на призванието, са от особено значение.
Синодът подчерта необходимостта да се вземат предвид новите предизвикателства и възможности. Сред предложенията са по-тясно сътрудничество между свещеници и верни миряни в процеса на формация, създаване на възможности за съвместно обучение на семинаристи, миряни и богопосветени лица, както и по-голямо внимание към развитието на уменията за слушане, диалог и разпознаване в общността.
Експертите също предлагат да се обмислят алтернативни модели на обучение, които биха могли да допълнят традиционната семинарна система. Това може да включва по-интензивен контакт с живота на християнските общности и мисионерски опит.
Важен аспект на дискусията беше въпросът за ролята на местните епископски конференции във формирането на свещениците. Предлага се да им се даде повече свобода при определянето на конкретни норми, като се вземе предвид разнообразието от културни и църковни контексти. Това обаче изисква баланс между местните характеристики и запазването на единството в обучението на свещениците в цялата Църква.
Църквата в Африка стартира процес за проучване на въпроса за полигамията
Особено внимание привлича докладът на Комисията по полигамията. Това показва желанието на Църквата да обсъжда сложни и понякога противоречиви въпроси, които възникват в различни културни контексти. Подходът към тази тема изисква голяма мъдрост и дискретност, за да се намери баланс между запазването на традиционните християнски ценности и разбирането на културните особености на различните народи.
По този повод Симпозиумът на Епископските конференции на Африка и Мадагаскар (SECAM) стартира процес за изследване на въпроса за полигамията, в отговор на искане от Синода на епископите през 2023 г. Полигамията остава значителен пастирски проблем за Католическата църква в Африка, както сред новите вярващи, така и сред кръстените, които влизат в такива съюзи.
Този проучвателен процес ще се състои от няколко етапа, като се започне с формирането на група от 12 експерти от различни области. Те ще изготвят проектодокумент, който ще бъде изпратен до всички 37 епископства в Африка за анализ и обратна връзка. След това около 250 епископи ще се съберат, за да обсъдят и приемат окончателния му вариант.
Ключовият въпрос е: Каква форма на пасторска грижа е най-подходяща за придружаване на хора в полигамни връзки? След приемането на документа от африканските епископи, той ще бъде изпратен в Рим за допълнителна богословска и доктринална оценка.
Засилване ролята на епископа като баща в синодална перспектива
Значително внимание беше отделено на ролята и служението на епископите. Бяха обсъдени критериите за избор на кандидати за епископско служение, съдебната функция на епископа и естеството и провеждането на визитите ad limina Apostolorum.
Една от ключовите точки на дискусията беше необходимостта от по-голяма прозрачност в процеса на избор на кандидати за епископи. Участниците в Синода отбелязаха, че понякога конфиденциалността на процедурата предизвиква съмнения сред вярващите относно почтеността на процеса и съответствието му с модела на Синодалната църква.
Също така беше подчертано, че е важно да се вземе предвид историята и сегашното положение на дадена местна Църква при избора на кандидат за епископ. В бъдеще 7-ма група планира да влезе в диалог с апостолическите нунции и служители на съответните ведомства, както и да проведе консултации с ръководството на епископатите, за да обсъди техния опит и очаквания.
Важен аспект от работата на Синода беше обсъждането на отношенията между Източнокатолическите църкви и Латинската църква. Този въпрос е от голямо значение за единството на католическата общност и нейното ефективно служение в различни културни контексти.
Не може да не се отбележи вниманието, което се отделя на въпроса за „вслушването на вика на бедните“, което подчертава социалната насоченост на мисията на Църквата и нейното желание за справедливост и милост.
Как да се поддържа баланс между вечното и временното?
Една от работните групи на Синода на епископите представи доклад относно богословски и методологически критерии за съвместно разглеждане на спорни доктринални, пастирски и етични въпроси. Той подчертава необходимостта от нова парадигма, дълбоко вкоренена в традицията, но в същото време новаторска и креативна, за да отговори на предизвикателствата на днешния ден.
Групата предложи няколко стъпки за напредък. По отношение на противоречиви етични въпроси, се предлагат конкретни насоки за разпознаване, които трябва да се извършват на местно ниво и с внимание към специфичен контекст. Освен това са откроени две основни области: социално-политически въпроси като мир и грижа за общия дом и лични и семейни въпроси като сексуалност и брак.
Синодът засегна и въпроса за икуменическия диалог и прилагането на неговите резултати в църковната практика. Това показва желание за по-голямо единство с другите християнски деноминации и готовност за конструктивен диалог.
Провинциалните съвети трябва да имат важна роля в генерирането на църковно единство
Комисията от канонисти предложи да се разгледа възможността за възстановяване на редовните провинциални събори като начин за укрепване на църковното единство и развитие на синодалността на местно ниво.
Предлага се да се създаде двуфазова система: висш епископски консултативен орган (в действителност провинциален съвет, свикван поне на всеки десет години) и смесен консултативен орган (под формата на годишни срещи на епархийски или междуепархийски пастирски съвети). Според експертите това трябва да осигури по-широко участие на вярващите миряни в процеса на вземане на решения.
За да се гарантира подходящ консенсус и богословска зрялост на решенията, се предлага изявленията на провинциалните съвети да се приемат с мнозинство от най-малко две трети от гласовете, както се случва в случая на епископските конференции.
Процесът на въвеждане на тези промени е планиран чрез публикуване на Инструкция от компетентните ведомства, която ще разясни подробно новите норми и тяхното приложение.
Обобщавайки резултатите, можем да кажем, че XVI Редовна обща асамблея на Синода на епископите още в началото на втората сесия показва своята готовност да обсъди широк кръг от въпроси, пред които е изправена Католическата църква днес. От мисията в дигиталния свят до сложните етични проблеми, от обучението на свещениците до укрепването на ролята на епископите – всичко това свидетелства за динамизма и готовността на Църквата за промяна при запазване на ценностите на Евангелието и Преданието.
