Въпроси за превъоръжаването в свят, който става все по-неспособен за дипломация
Андреа Торниели
„Нарастването на икономическите ресурси за въоръжение отново се превърна в инструмент на отношенията между държавите, показвайки, че мирът е възможен и реален само ако се основава на баланса на тяхното притежаване. Всичко това поражда страх и ужас, заплашвайки да разруши сигурността, защото всяко непредсказуемо или неконтролирано действие може да запали искрата, която задвижва военната машина“. Тези думи бяха изречени от папа Франциск преди по-малко от две години по повод 60-ата годишнина на енцикликата Pacem in terris и се вписват добре в това, през което Европа преминава сега, след като ръководството на Европейската комисия обяви план за отпускане на около 800 милиарда евро за отбраната на ЕС. „Превъоръжаване на Европа“: това е името на план, който припомня трагичните моменти на „страх и ужас“ от близкото минало.
През последните три години Европа, за съжаление, показа, че е неспособна на дипломатическа инициатива и креативност. Тя се оказа в състояние единствено и постоянно да доставя оръжия на Украйна, която беше подложена на несправедлива агресия от руските войски, но се оказа неспособна да предложи и в същото време да предприеме конкретни начини за преговори за прекратяване на кървавия конфликт. Сега, след подобни инициативи от други световни сили, планира да инвестира огромна сума – 800 милиарда – в оръжия. Не инвестира в борба с бедността, не ивестира във финансиране на програми за подобряване на условията на живот на тези, които бягат от насилието и бедността в техните страни, не инвестира в разработването на социални програми, образование и училища, не инвестира в осигуряване на хуманно бъдеще на технологиите, не инвестира в подпомагане на възрастните хора. Инвестира, за да увеличи арсеналите, а оттам и да напълни джобовете на производителите на смърт – въпреки че днес Европейският съюз вече надминава Руската федерация по военни разходи. Това ли е пътят, по който трябва да се върви, за да се осигури бъдеще на мир и просперитет за Стария континент и света? Надпреварата за превъоръжаване ще ни предпази ли? Това ли е ключът към преоткриването на корените и ценностите ни?
Вместо да се създаде, както папата предложи в Юбилейната година, световен фонд за окончателното изкореняване на глада и за насърчаване на устойчивото развитие на цялата планета, използвайки фиксиран процент от военните разходи, виждаме проект за попълване на арсеналите с нови снаряди, сякаш атомните бомби, съхранявани в складовете, вече не са достатъчни, за да се справят със заплахата от ядрена катастрофа, способна да унищожи напълно цялото човечество няколко пъти. Сякаш Третата световна война на части, пророчески споменавана вече десетилетие от Наследника на Петър, не е реална заплаха, която трябва да бъде предотвратена. Вместо да поеме активна и конструктивна роля в мира и преговорите, ЕС рискува да бъде обединен в ескалирането на надпреварата във въоръжаването.
Отново доминира това, което Франциск нарече през април 2022 г. „военен план“, което води до инвестиции в придобиването на оръжия, които уж ни трябват, за да се защитаваме. Папата говори за избледняването на „голямата и красива“ воля за мир, която характеризира периода непосредствено след края на Втората световна война. Той отбеляза с горчивина, че „след 70 години сме забравили всичко това. По този начин ни се натрапва военен план... за пореден път се налага военен план. Не можем да мислим за друг план; забравихме как да мислим за мирни схеми“.
Не се ли нуждаем от лидери, които да се фокусират не върху превъоръжаването, а върху връщането към атмосферата на онова време, ангажирайки се в диалог за спиране на войната в Украйна и други войни? Преди две години от Будапеща Франциск постави въпрос, който е ключов за европейските лидери и за целия свят. Той цитира Робърт Шуман през 1950 г.: „Приносът, който една организирана, жизнеспособна Европа може да направи за цивилизацията, е незаменим за поддържането на мирни отношения“, защото „световният мир не може да бъде защитен, освен с творчески усилия, пропорционални на опасностите, които го заплашват“. Затова папата запита: „На този исторически етап има много опасности; Но аз се чудя, като мисля и за многострадалната Украйна: къде са тези творчески усилия за постигане на мир?
Предсказуемото, очаквано разклащане на световните геополитически системи, настъпило със смяната на караула в Белия дом, можеше да доведе до някаква съвместна – в смисъла, посочен от Наследника на Петър – инициатива в опит да се сложи край на кървавата касапница в сърцето на християнска Европа. В скорошно интервю ватиканският държавен секретар кардинал Пиетро Паролин каза: „Истинският мир се ражда, когато участват всички заинтересовани страни. Всеки трябва да има нещо, при компромис никой не може да има всичко и всеки трябва да е готов да договори някои отстъпки. В противен случай светът никога няма да бъде стабилен или траен. Трябва да се върнем към този стил, в противен случай светът ще се превърне в джунгла, където ще останат само конфликти с чудовищния им потенциал за смърт и разрушение“.
Не трябва ли единственият реален план, единственият реалистичен призив, който да бъде отправен днес, вместо „Превъоръжаване на Европа“, да бъде „Мир за Европа“? Искаме това, като си присвояваме думите на папата, който каза от стаята на поликлиниката Gemelli миналата неделя: „Моля се преди всичко за мир. Оттук войната изглежда още по-абсурдна“.
