Маруся Калимерова - отвъд вратата на времето
Някои хора се раждат и живеят с точно определена мисия. Такъв е случаят с чаровната художничка Марусия Калимерова. Силна личност, която принадлежеше на света, обогатявайки го със своя талант, чувствителност и религиозна духовност. Любовта ѝ към най-слабите и пълната отдаденост на изкуството ще останат пример за всички, които я познаваха и обичаха.
На 21 февруари трябваше да навърши 70 години, но животът ѝ беше отредил друга съдба. Слънчевият ѝ образ беше в унисон с нейната личност, винаги оригинална и неповторима.
Пътешествията и многобройни ѝ изложби бяха за нея извор на вдъхновение, който насочваше и допълваше нейните художествени търсения с нови идеи. Творбите ѝ представляват безупречен баланс между форма и материя, предизвикващ силни усещания за сила и лекота, качества, които не могат да бъдат получени от случаен художник. Нейният измислен и същевременно реален свят, носи сила и нежност, лиричност и драма, които се преплитат в един невероятен килим от чувства и емоции.
С изключителното умение Маруся Калимерова разработва една своя сложна техника за гоблен, с която допринася за издигането на световното съвременно текстилно изкуство до невероятни триизмерни форми."Мнозина се опитват да копират безуспешно нейната техника, но е трудно да бъде постигната чувствителността, елегантността и въображението, типични за Маруся и които публиката и критиците така високо оценяват..."
Насърчавана от проф. Бруно Мантура (от Националната Галерия в Рим), Марусия Калимерова, през 2009 г. започва своя нов изследователски път на "хартиено тъкане", техника, която се използва до края на живота си. Използваните хартии са много ценни: Fedrigoni, Fabriano, някои видове китайска или японска оризова хартия, особено широко разпространени и използвани за калиграфия или художествени произведения.
Някои от творбите ѝ са посветени на известни личности, като бащата на италианската литература Данте Алигиери и двамата български светци Кирил и Методий, които откриват божието слово на понятен език за целия славянски свят. И накрая, няколко творби, озаглавени „Мостовете на паметта“, скъпа за художничката тема, с която тя изразява първите стъпки на текстилното изкуство, наблюдавани от страна на нейната зрялост (пътят между миналото и настоящето).
Въпреки тежкото заболяване, Маруся Калимерова се съсредоточава и посвещава се докрай на художествените си изследвания и на обучението на деца и младежи.
Завършва Художествената академия в София в класа на големия професор и международен художник Марин Върбанов. Член и почетен член на множество артистични движения, сдружения и международни фондации: Съюз на българските художници; Salon d'Automne на Grand Palais в Париж, Cisst - Италиански център за изследване на историята на тъканите, Arelis - Association pour la création et la diffusion de la tapisserie francaise, Париж, Anpes - Национален регистър на италианските художници и скулптори, Жени в текстилното изкуство, Маями (САЩ) и Мадрид (Шпания), академик-кореспондент на Папската академия Тибър, Inps - фонд за художници, директор и консултант на Международната асоциация Texfilart и др.
Нейните творби се намират в национални и международни галерии, министерства, банки, частни и обществени колекции по целия свят: Австрия, Белгия, България, Франция, Гърция, Германия, Япония, Италия, Англия, Кувейт, Испания, Унгария, САЩ..
През 2009 г. тя се премества за постоянно в любимия си Рим, изразявайки своята креативност чрез групови и самостоятелни изложби и големи събития (със сестра си и художничка Таня Калимерова) в най-престижните места в италианската столица, включително: Монументален комплекс Сан Микеле а Рипа ( Министерство на културното наследство и дейности), Palazzo Venezia, Palazzo Valentini, Palazzo Maffei - Marescotti, Национален музей на Castel Sant'Angelo, Museum of the Ara Pacis, Basilica of San Clemente, Monumental Library of the Cruise и Casanatense Monumental Library (Министерство на Културно наследство и дейности) и извън Рим: Конюшните на Алдобрандини (Museo Tuscolano) във Фраскати, Археологическият музей на Анцио, 500-ият замък на L'Aquila, Замъкът на Санта Севера, Музеят на текстилното изкуство в Chieri (TO), където нейно произведение е част от общинска колекция и т.н.
Най-важните имена в историята на изкуството и художествената критика са писали за нея: проф. Бруно Мантура (Националната галерия за модерно изкуство, Рим), проф. Клаудио Стринати (Римския музеен комплекс и P.zzo Венеция), проф. Антонио Паолучи (Ватиканските музеи), проф. Емануеле Ф.М. Емануеле (Римска фондация и почетен президент на Международната фондация на третия стълб), Виторио Сгарби, критик и историк на изкуството.
Маруся е носител на множество национални и международни награди като: Сребърен медал от провинция Рим; Награда „130 години дипломатически отношения България – Италия”.
Включена е в училищни учебници, каталози, енциклопедии и справочници по съвременно изкуство.
И дано един ден се осъществи желанието на сестрите Маруся и Таня Калимерови за поставяне на техните творби в Център за визуални изкуства и съвременен текстил, Фонд Маруся и Таня Калимерови:
“Нашата артистична работа започна преди много години: тази на сестра ми Маруся през 1979 г., годината на началото на нейното обучение в Художествената академия в София и моята през 1996 г. Може да се каже „цял живот за изкуството“ ”, пълен с радост, тревоги и труд. Много от нашите творби вече присъстват в частни и обществени колекции, обогатявайки тези на национални, общински и регионални министерства, галерии и музеи в Европа и САЩ. Някои от най-важните произведения са запазени за създаване на Документационен център за визуални изкуства - Съвременен текстил, включително произведения, каталози, снимки и видео в различни раздели с името "Texfilart". Неговата бъдеща роля ще бъде да го сподели с широката национална и международна общественост, като му даде живот чрез публично и частно спонсорство.
Нашата надежда е, че моралното и културно наследство, получено в България, обогатено в Италия, ще подхрани у нас желанието да обогатяваме нашето духовно и културно наследство, като го споделяме без стеснение с други страни и че представителите на културата все повече ще стават герои на своето време, като повдигат духа на хората.
Като се има предвид стойността на произведенията, големите събития, в които те са били изложени от 1996 г. насам в различни изложби в цяла Европа, биха могли да бъдат поставени във важен Национален музей.
Оставянето на свидетелство като артисти на нашето време, които съчетават древните техники на великите майстори със съвременни изследвания чрез актуални и иновативни влакна и мултимедия, е голяма чест за нас.”
"Texfilart"
