Непознати страници от българската история
Повод за този филм е книгата на отец Анджело Габриеле Джорджета „Пламенни надежди“, чието двуезично издание предстои да се появи и в България. Отец Анджело е свещеник – пасионист, завършил Папскияm Източен институт за църковни науки в Рим. Родом е от Монтемитро (област Молизе), основано от славянски бежанци през XVI век. В родното му село говорят на диалект, наричан „на нашу“, който много се доближава до хърватския и български език. Отец Анджело е издал две книги на български език - „Дълбоки корени“ и „Край брега на Дунава“. С финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката в България, както и европейската програма Еразъм +, младежите започнаха снимките с надеждата да са готови до началото на юни 2024 г.
Падре Анджело посвещава последната си книга „Пламенни надежди“ на всички, които вчера, днес и всякога отдават с радост живота си за благото на цялото човечество. Книгата е изпълнена с огромна обич към българския народ, разказва за Чипровец, за неговата култура и унищожаване. Обяснява внимателно начина на зараждането на католицизима в България, който в най-мрачните времена на нацията, заедно с православните братя, е запалил светлината на културата, чрез която свободата и достойнството триумфират за целия български народ. Италианският свещеник вижда в тези корени пример за целия свят: “обединени във вярата и в културата, като едно цяло, за да победят всичките форми на невежество и тирания – истинските вируси на нашето общество”. Режисьор на филма e Ирена Даскалова, създател на игрални и документални филми, рекламни, художествени и музикални клипове. Част от нейния екип са студентите от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ София – Преслава Трайкова, Косара Иванова и Тодор Илиев.
Младежите от българското училище в Рим и Флоренция „Асен и Илия Пейкови“ ще се заемат с превода на субтитрите на филма, тъй като той ще бъде двуезичен. Така, ръка за ръка, младите българи от София и Рим ще се опитат да съединят прекъснатата верига на знанието за българската история, ще възстановят части от родовата памет, свързвайки миналото с настоящето, за да го предадат в бъдещето. Това е мисията на училището и на всеки, който милее за миналото на своите деди.
Венета Ненкова
