Изложба „Католиците в България XVII-XX век“ бе открита в Националната библиотека
На събитието присъстваха директорът на Националната библиотека Красимира Александрова, съветникът на Президента по въпросите на културата доц. Пламен Славов, зам-министъра на културата Амелия Гешева, монс. Петко Вълов, назначен за епископ за католиците от византийски обред, отец Ярослав Бабик, енорийски свещеник от "Св. Йосиф", г-н Богдан Паташев, посланик на България към Светия Престол /2019-2023/.
В приветственото си слово директорът на Национална библотека доц. Красимира Александрова отбеляза, че през 2024 г. се честват 350 години от смъртта на Петър Богдан, Филип Станиславов и Петър Парчевич. Тези бележити българи-католици поддържат българската идентичност и формират кръг от последователи. Тя подчерта, че всички личности от изложбата са изключително високо образовани, докато документите са на италиански, латински, турски и български, както и че католическите духовници винаги са подчертавали своя български произход. От името на президента Румен Радев поздравителен адрес прочете неговия съветник по въпросите на културата доц. Пламен Славов, който подчерта високата стойност и интерес към изложбата с ценните документи от фондовете на Националната библиотека. Доц. Славов спомена също, че през май ръкописът на историята на Петър Богдан Бакшев ще гостува в България. Зам-министърът на културата Амелия Гешева отличи интересния поглед към делото на тези бележити българи, които по една или друга причина не познаваме и обясни, че е предвидено изложбата да пътува по света чрез българските културни центрове в чужбина. Тя призова приносът на католиците да се популяризира още повече и тяхното дело да бъде познато на всеки българин.
Широко представяне на изложбата бе направено от един от нейните автори -доц. Радослав Спасов, който разказа за първият български католически епископ Илия Маринов и подчерта фактът, че при Петър Богдан Софийската епископия е издигната в ранг архиепископия. По думите му Петър Богдан написва своята история с помощта на Филип Станиславов, авторът на Абагар, а благодарение на високото си образование двамата създават силна духовна традиция и доближават българската култура до западната. Филип Станиславов основава и първото граматическо училище в Трънчовица. Доц. Спасов обяви, че са открити нови факти от житието на Павел Дуванлията, като родното му място, което не е Пловдив, а Дуванли. Според него той е много интересна личност, последовател на тримата големи и аналог на Софроний Врачански, изключително активен книжовник и най-известният български поет от края на XVIII век. В стремежа си да допринесе за борбата за освобождението на България Павел Дуванлията влиза в дипломатически контакти с Великобритания и Русия. Доц. Спасов обясни, че погребението му през 1804 г. се превръща в знаменателно събитие в Букурещ, а на него присъстват и генералните консули на Великобритания и Русия.
В изложбата са показани и три преработки на "История славянобългарска", които показват, че идеите, заложени през 17 век продължават да се развиват. Авторът на изложбата посочи и фигурата на Евсевий Ферменджин, отново католически духовник - първият български историк, станал академик в Загреб. Сред другите личности, споменати в експозицията са Кръстю Пейкич и Петър Царски. Изложбата предоставя възможност на всеки посетител да обогати своите представи с нова информация, която ще промени част от наложените до този момент стереотипи и ще даде нови данни за културния принос на представените личности в европейски и глобален контекст. Експозицията ще остане в библиотеката до 9 май.
За Ватикан Нюз от София, Ива Михайлова
Photogallery
