Украйна: 1000 дни война

Ватикан Нюз

Интервюто се проведе преди масираната атака, при която над 200 ракети и дронове се изсипаха над украинска територия, засягайки инфраструктури и оставяйки след себе си не само разрушения, но и мъртви и ранени цивилни.

„Мисля не само за тези, които живеят на териториите, контролирани от Украйна“, отбелязва архиепископ Кулбокас, „но и за тези, които са извън тези територии, преди всичко за затворниците. Много е трудно да се помогне на тези хора, така че единственото, което остава, е молитвата, единствената сила. Но надеждата ми е голяма, защото знам, че молитвата може да върши чудеса“, казва нунцият.

Ватиканският дипломат подчертава ролята на военните свещеници, които служат сред военнослужещи, които често не знаят дали ще доживеят до утрешния ден. На фронта въпросът за смисъла на живота става по-остър от всякога: „Чух истории за доброволци, които доставят лекарства на войниците; често бойците им казват: „За мен ти си като Исус, защото дори дойде тук и ми донесе лекарство“.

За съжаление, каза Кулбокас, войната не става по-малко интензивна: броят на смъртните случаи годишно се увеличава с всяка година на войната. Ето защо, в лицето на несигурността и страха, е много важно да придадем християнски смисъл на случващото се: „Не бих казал, че Църквата е успяла в това, но всеки пастир, всеки верен се опитва да направи това, което е по силите му“.

Нараства недоверието сред украинците, каза още апостолическият нунций: недоверието в международните организации, които не са в състояние да направят нещо. Например, на практика женевските споразумения се оказаха неефективни, тъй като посещението на украински затворници е невъзможно. Така разочарованието расте и е много трудно да се отговори на въпроса за смисъла от удължаване на войната - „и аз си задавам този въпрос“, казва йерархът: „За мен лично удължаването на войната ни позволява да разберем по-добре илюзиите на които често се доверяваме, а именно крехкостта на тези илюзии. Въпреки това, от човешка гледна точка, войната няма смисъл“.

Архиепископ Висвалдас Кулбокас говори за плачевната хуманитарна ситуация: на фона на ескалацията на войната нуждите на населението нарастват: „Например, затворниците и децата, които се връщат в страната, имат нужда от семейства или структури, които да ги приемат. Ето защо един от проблемите е да се намерят епархии и монашески конгрегации, които могат да приемат тези хора. Друго хуманитарно предизвикателство е координацията на хуманитарната помощ, която през 2024 г. рязко намаля в сравнение с 2022 г“. Прелатът каза, че в някои райони дори няма достатъчно питейна вода.

Архиепископ Кулбокас отбелязва, че в контекста на войната необходимостта християнските общности да търсят единство е станала още по-неотложна: „Невъзможно е да се разрешат всички трудности, които съществуват между различните вероизповедания и общности, но е много важно да се постави акцент върху това, което ни обединява“. Друг важен аспект от служението на Църквите е „служението на съвестта“. Църквите по време на война се превръщат в гласа на съвестта и това е много важно, защото „има повече и по-малко хуманни начини за отношение към войната“.

„Разбира се, Църквата никога не може да насилва, но винаги се опитва да поддържа минимум връзки с всички, опитва се да намери начини, може би косвени, но разбираеми, да апелира към съвестта, да апелира към спешната необходимост да се спре войната“.

Що се отнася до тези, чиито роднини са в плен, не може просто да им се каже „всичко ще бъде наред“: пастирите трябва да имат специално обучение за общуване с тези хора: „Понякога не е нужно да казвате нищо, а просто бъдете до тях в тишина“.

В края на интервюто архиепископ Кулбокас подчертава: „Войната е от дявола, защото се стреми да убие доверието в човечеството, заплашва да разруши доверието във всички международни структури и във всички съюзи между страните“.